— Уви, дори аз — отвърна спокойно гостът. — Но че ще получи парите тази вечер, това зная. Днес го викат в двореца на Каиафа.
— Ах, този алчен старец от Кириот! — възкликна с усмивка прокураторът. — Нали е старец?
— Прокураторът никога не греши, но този път сбърка — отвърна любезно гостът, — човекът от Кириот е млад.
— Така ли! Можете ли да го опишете? Фанатик ли е?
— О, не, прокураторе.
— Тъй. Друго?
— Много е красив.
— Още? Да има някаква страст?
— Трудно е да познаваш толкова добре всекиго в този огромен град, прокураторе…
— О, не, не, Афраний! Не подценявайте толкова заслугите си.
— Той има само една страст, прокураторе — гостът направи съвсем кратка пауза. — Страст към парите.
— С какво се занимава?
Афраний вдигна очи, помисли и отговори:
— Работи в сарафското дюкянче на свой роднина.
— Аа, тъй, тъй, тъй — прокураторът замълча, озърна се да не би да има някой на балкона, после каза тихо: — Вижте сега каква е работата — получих днес донесение, че той ще бъде убит тази нощ.
Сега гостът не само че отправи погледа си към прокуратора, но дори малко го задържа, а после отвърна:
— Вие ме похвалихте прекалено, прокураторе. Смятам, че не заслужавам да докладвате за мен. Аз не разполагам с такива сведения.
— Вие сте достоен за най-висока награда — отвърна прокураторът, — но такива сведения има.
— Ще се осмеля да попитам, от кого са тези сведения?
— Позволете ми засега да не ви го казвам, още повече че те са случайни, смътни и недостоверни. Но аз трябва да предвидя всичко. Такава ми е длъжността, но най-много вярвам на предчувствията си, защото те никога не са ме лъгали. Сведенията са следните: един от тайните приятели на Ха-Ноцри, възмутен от чудовищното предателство на този сарафин, се е наговорил със съучастници да го убие тази нощ, а парите, получени за предателството, да подхвърли на първосвещеника с бележка: „Връщам проклетите пари!“
Началникът на тайната служба вече не отправяше неочаквани погледи към хегемона и продължаваше да го слуша с присвити очи, а Пилат попита:
— Представете си приятно ли ще е на първосвещеника да получи такъв подарък в празничната нощ?
— Не само неприятно — усмихна се гостът, — но предполагам, прокураторе, че това ще предизвика страшен скандал.
— Аз съм на същото мнение. Затова именно ви моля да се заемете с тази работа, тоест да вземете всички мерки за охраната на Иуда от Кириот.
— Заповедта на хегемона ще бъде изпълнена — отговори Афраний, — но трябва да успокоя хегемона: замисълът на злодеите е извънредно трудно осъществим. Помислете само — гостът се озърна, после продължи: — Да се проследи един човек, да се убие, пък и да се разбере колко е получил, да се намери начин парите да бъдат върнати на Кайафа, и всичко това за една нощ? Днес?
— И въпреки това днес ще бъде убит — повтори упорито Пилат, — имам такова предчувствие, казвам ви! Не е имало случай то да ме излъже — тик премина през лицето на прокуратора и той рязко потри ръце.
— Слушам — отвърна покорно гостът, стана, изправи се и изведнъж попита сурово: — Значи, ще бъде убит, хегемоне?
— Да — отвърна Пилат, — и цялата ми надежда е само във вашата смайваща изпълнителност.
Гостът оправи тежкия колан под наметалото и каза:
— Разрешете да напусна. Желая здраве и радост!
— Ах, да — възкликна тихо Пилат, — съвсем бях забравил! Та аз съм ви длъжник!… Гостът се учуди:
— Но, прокураторе, вие нищо не ми дължите.
— Как не? Когато влизах в Иерушалаим, нали помните, тълпата просяци… исках да им хвърля пари, а нямах и взех от вас.
— О, прокураторе, толкова дребна работа!
— И за дребните работи трябва да се помни. Пилат се обърна, повдигна наметалото, метнато на креслото зад него, измъкна кожена кесия и я подаде на госта. Той пое кесията с поклон и я скри под наметалото си.
— Ще очаквам — каза Пилат — да ми докладвате още тази нощ за погребението, а също и относно тази работа за Иуда от Кириот, чувате ли, Афраний, още днес. На конвоя ще бъде дадена заповед да ме събуди веднага, щом дойдете. Ще ви чакам.
— Разрешете да напусна — каза началникът на тайната стража, обърна се и си тръгна от балкона. Чуваше се само как скърцат стъпките му по мокрия пясък и площадката, после се чу тропотът на ботушите му по мрамора между лъвовете, след това се скриха първо краката му, после тялото, най-сетне изчезна и качулката. Едва сега прокураторът видя, че слънцето вече е залязло и е паднал здрач.
(обратно)Глава 26. Погребението