Някъде към полунощ сънят най-сетне се смили над хегемона. Прокураторът се прозя спазматично, разкопча и хвърли наметалото, свали опасващия ризата колан с широка стоманена кама в ножницата, сложи го на креслото до ложето, изу сандалите и се изтегна. Банга веднага се качи при него на постелята и легнаха редом, глава до глава, а прокураторът сложи ръка на врата на кучето и най-сетне затвори очи. Едва тогава заспа и песът.
Ложето тънеше в полумрак, защото една колона го закриваше от луната, но от стъпалата на площадката към леглото се точеше лунна пътека. Щом прокураторът загуби връзка с онова, което го заобикаляше в действителност, той веднага тръгна по светещата пътека и пое по нея нагоре, право към луната. Той чак се засмя насън от щастие, така прекрасно и неповторимо беше всичко по прозрачния небесносин път. Вървеше, придружен от Банга, а до него крачеше скитникът философ. Те спореха за нещо много сложно и важно и единият не можеше да убеди другия. Нямаше въпрос, по който да са съгласни, и това правеше спора им особено интересен и безкраен. От само себе си се разбираше, че днешната екзекуция се оказа чисто и просто недоразумение — та нали ето го философа, измислил нещо така фантастично нелепо, като например че всички хора били добри, той върви сега до него и следователно е жив. Би било, разбира се, просто кошмар да се помисли дори, че такъв човек може да се екзекутира. Екзекуция не е имало! Не е имало! В това беше прелестта на това пътешествие нагоре по лунната стълба.
Свободно време имаха достатъчно, бурята щеше да се разрази едва привечер, а страхът е несъмнено един от най-лошите пороци. Така говореше Иешуа Ха-Ноцри. Не, философе, не съм съгласен: той е най-страшният порок!
Ето, да речем, нали тогава не беше проявил страх сегашният прокуратор на Иудея, а навремето трибун на легиона — тогава, в Долината на девите, когато свирепите германци едва не прегризаха гърлото на великана Плъходава. Но прощавайте, философе! Нима вие, толкова умен човек, допускате мисълта, че заради човек, извършил престъпление срещу кесаря, ще погуби кариерата си прокураторът на Иудея?
— Да, да — стенеше и хлипаше насън Пилат. Разбира се, че ще я погуби. До тази сутрин нямаше да я погуби, но сега, през нощта, след като претегли всичко, вече е съгласен да я погуби. Той е готов на всичко, за да спаси от смърт наистина абсолютно невинния безумен мечтател и лечител!
— Отсега ние ще бъдем винаги заедно — говореше му насън дрипавият философ скитник, появил се незнайно как на пътя на конника Златното копие. — Щом единият е тук, значи, другият също! Споменат ли мене, веднага ще споменат и тебе! Мене, подхвърленото дете, сина на неизвестни родители, и тебе, сина на краля звездоброец и на воденичарската дъщеря, красавицата Пила.
— Да, моля те, не забравяй да споменеш и мене, сина на звездоброеца — молеше го в съня си Пилат. И успокоен от кимването на крачещия редом с него просяк от Ен-Сарид, жестокият прокуратор на Иудея от радост плачеше и се смееше насън.
Всичко това беше хубаво, но толкова по-ужасно беше пробуждането на хегемона. Банга заръмжа срещу луната и плъзгавата, сякаш полята с масло небесносиня пътека пред прокуратора изчезна. Той отвори очи и първото, което си спомни, беше, че екзекуцията се състоя. Прокураторът се вкопчи веднага с привичен жест в оглавника на Банга, после затърси с болни очи луната и видя, че тя се е отместила малко встрани и се е посребрила. Светлината й се пресече от друга неприятна и тревожна светлина, затрептяла на балкона точно пред очите му. В ръцете на центуриона Плъходава пламтеше и димеше факел. Този, който го държеше, поглеждаше със страх и злоба към готовия да скочи опасен звяр.
— Не го докосвай, Банга — каза с болен глас прокураторът и се покашля. Прикрил с ръка очите си от пламъка, той продължи: — И нощем, и при луна за мене няма покой! О, богове! И вашата длъжност не е лека, Марк. Осакатявате войниците…
Марк погледна безкрайно изумен прокуратора и той се опомни. За да заглади впечатлението от излишните думи, произнесени още в полудрямка, каза:
— Не се обиждайте, центурионе. Моето положение, повтарям, е още по-лошо. Какво има?