— Дошъл е началникът на тайната стража — спокойно съобщи Марк.
— Викнете го, викнете го — заповяда Прокураторът прочиствайки гърлото си с кашлица, и затърси с боси крака сандалите. Пламъкът заигра по колоните, по мозайката затрополяха калигите на центуриона. Той слезе в градината.
— И при луна за мене няма покой — си каза прокураторът и скръцна със зъби.
На балкона вместо центуриона се появи човекът с качулката.
— Банга, мирно — тихо каза Прокураторът и стисна врата на песа.
Преди да заговори, Афраний по обичая си се озърна и се скри в сянката, а като се убеди, че освен Банга на балкона няма никой, тихо каза:
— Моля да ме дадете под съд, прокураторе. Вие излязохте прав. Аз не успях да опазя Иуда от Кириот, убиха го. Моля да ме дадете под съд и да приемете оставката ми.
На Афраний му се стори, че го гледат четири очи — кучешки и вълчи.
Афраний измъкна изпод хламидата кесия, вкоравена от спечена кръв, запечатана с два печата.
— Тази кесия с пари убийците са подхвърлили в дома на първосвещеника. Кръвта върху кесията е кръвта на Иуда от Кириот.
— Колко са парите, интересно? — попита Пилат и се наведе над кесията.
— Трийсет тетрадрахми.
Прокураторът криво се усмихна:
— Малко.
Афраний мълчеше.
— А къде е убитият?
— Това не зная — със спокойно достойнство отвърна човекът, който никога не се разделяше с качулката си, — тази сутрин ще почнем следствието.
Прокураторът трепна и пусна каишката на сандала, която все не искаше да се закопчае.
— Но знаете с положителност, че наистина е убит?
На това Прокураторът получи сухия отговор:
— Прокураторе, аз работя от петнайсет години в Иудея. Започнах службата си по времето на Валерий Грагх. Не е необходимо непременно да видя трупа, за да кажа, че човекът е убит, и сега ви докладвам, че човекът, когото наричаха Иуда от Кириот, е убит преди няколко часа.
— Извинете ме, Афраний — отговори Пилат, — още не съм се събудил напълно, затова го казах. Аз лошо спя — усмихна се Прокураторът, — и непрекъснато сънувам лунен лъч. Толкова е смешно, представете си само. Уж че се разхождам по този лунен лъч. И тъй, бих искал да чуя предположенията ви относно този случай. Къде имате намерение да го търсите? Седнете, началнико на тайната служба.
Афраний се поклони, премести креслото си по-близо до ложето и седна, а мечът му издрънча.
— Имам намерение да го търся някъде около маслобойната в Гетсиманската градина.
— Тъй, тъй. А защо тъкмо там?
— Хегемоне, доколкото разбирам, Иуда не е убит в самия Йерушалайм, нито пък далече от него, той е убит в покрайнините на Иерушалаим.
— Смятам ви за един от най-добрите познавачи във вашата област. Не зная как стоят нещата в Рим, но в колониите няма равен на вас. Сега моля ви, обяснете ми — защо?
— Не допускам дори мисълта — каза тихо Афраний — Иуда да се е оставил в ръцете на подозрителни хора в пределите на самия град. Насред улицата не можеш да убиеш тайно. Значи, трябва да са го примамили в някое мазе. Моите хора вече го търсиха в долния град и положително щяха да го намерят. В града го няма, това ви гарантирам. Но ако са го убили далече от града, този пакет с парите нямаше да бъде подхвърлен така скоро. Значи, убит е близо до града. Успели са да го подмамят да излезе от града.
— Не проумявам как са могли да го сторят.
— Да, прокураторе, това е най-трудният въпрос в целия случай и дори не съм сигурен дали ще успея да го изясня.
— Наистина загадъчно! В празничната вечер вярващ човек не сяда на пасхалната трапеза, а излиза кой знае защо, извън града и там загива. Кой и как е могъл да го подмами? Да не го е сторила жена? — попита изведнъж вдъхновено прокураторът.
Афраний отвърна спокойно и убедително:
— В никакъв случай, прокураторе. Тази възможност е напълно изключена. Трябва да се разсъждава логично. Кой е имал интерес от гибелта на Иуда? Някакви скитници фантазьори, някакъв кръг от хора, сред които, първо на първо, не е имало нито една жена. да се ожени човек, прокураторе, трябват пари, за да се създаде на този свят дете, пак пари трябват, но да се убие човек с помощта на жена, са необходими страшно много пари и никой скитник не ги притежава. В този случай не е замесена жена, прокураторе. Нещо повече дори, бих казал, че подобно тълкуване на убийството може само да ни отклони от вярната диря, да попречи на следствието и да ме обърка.
— Виждам, че сте напълно прав, Афраний — отвърна Пилат, — позволих си само да изкажа едно предположение.
— Уви, то е погрешно, прокураторе.
— Но какво, какво е станало тогава? — възкликна прокураторът, като се взираше с жадно любопитство в лицето на Афраний.