— Предполагам, че и този път са изиграли роля парите.
— Чудесна мисъл! Но кой и за какво би могъл да предложи пари нощем извън града?
— О, не, не е станало така, прокураторе. Имам едно-единствено предположение, и ако то се окаже погрешно, вероятно няма да намеря друго — Афраний се наведе към прокуратора и се доизказа шепнешком: — Иуда е искал да скрие парите си на тайно място, което да знае само той.
— Много остроумно обяснение. Сигурно е станало точно така. Сега ви разбирам: подмамили са го не хора, а собствената му мисъл. Да, да, това е така.
— Така е, Иуда е недоверчив. Той крие парите си от хората.
— Да, вие казахте, че е станало в Гетсиманската градина. Но защо искате да го търсите именно там — Признавам, не мога да разбера.
— О, прокураторе, та то е съвсем просто. Кой ще крие парите си насред пътя, на открито или на пусто място! Иуда не е бил нито на Хевронския път, нито на пътя за Витания. Той сигурно е потърсил защитено, по-тайно място с дървета. Толкова е просто. А освен Гетсиманската градина близо до Иерушалаим друго такова място няма. Много далече той не е могъл да отиде.
— Вие ме убедихте напълно. И тъй, какво да правим сега?
— Ще почна да търся убийците, които са проследили Иуда извън града, а аз самият, както вече ви докладвах, в същото време ще застана пред съда.
— Защо?
— Моята охрана го е изпуснала от очи снощи на пазара, след като той излязъл от двореца на Каиафа. Просто не проумявам как е могло да стане. Не съм имал през живота си подобен случай. Той беше поставен под наблюдение веднага след нашия разговор. Но някъде на пазара изведнъж е променил посоката, в която е вървял, направил е толкова странна кривулица, че е изчезнал безследно.
— Ясно. Заявявам ви, че не смятам за нужно да ви давам под съд. Направили сте всичко, което е било по силите ви, и никои на този свят — при тези думи прокураторът се усмихна — не би могъл да стори повече от вас! Потърсете отговорност от онези, които са били натоварени да следят Иуда и са го изтървали. Но и по отношение на тях, предупреждавам ви, не бих искал наказанието да бъде особено строго. В края на краищата ние направихме всичко, за да се погрижим за този негодник! Ах да, забравих да ви попитам — потри чело прокураторът, — как са успели да подхвърлят парите на Каиафа?
— Как, да ви кажа, прокураторе… Не е било много трудно. Отмъстителите са минали откъм задната стена на двореца на Каиафа, там където уличката е по-високо от двора. И са хвърлили пакета през оградата.
— С бележка ли?
— Да, точно както предположихте, прокураторе. Впрочем ето — и Афраний строши печата на пакета и показа съдържанието му на прокуратора.
— Но моля ви, какво правите, Афраний, та това са сигурно храмовите печати!
— Не бива прокураторът да се тревожи за такава дреболия — отвърна Афраний, увивайки отново пакета.
— Нима разполагате с всички печати? — разсмя се Пилат.
— Как иначе, прокураторе! — отвърна без капчица смях и много сурово Афраний.
— Представям си каква суматоха е настанала при Каиафа!
— Да, прокураторе, всичко това е вдигнало голяма тревога. Извикаха ме незабавно.
Дори в полумрака се виждаше как блестят очите на Пилат.
— Интересно, много интересно…
— Осмелявам се да възразя, прокураторе, не беше интересно. Безкрайно скучна и уморителна история. На въпроса ми дали са били плащани някому пари в двореца на Каиафа, ми отговориха категорично, че такова нещо не е имало.
— Аа, така ли? Е, хубаво, щом не са плащали, значи не са. Толкова по-трудно ще е да се намерят убийците…
— Точно така, прокураторе.
— Да, Афраний, но знаете ли какво ми мина внезапно през ум: да не би пък да се е самоубил?
— О не, прокураторе — отвърна Афраний и от учудване чак се отметна назад в креслото, — моля да ме извините, но това е абсолютно невероятно!
— Ах, в този град всичко е вероятно! Обзалагам се, че в най-близко време такива слухове ще плъзнат из целия град.
Сега Афраний хвърли за миг към прокуратора особения си поглед, поразмисли и отвърна:
— Възможно е, прокураторе.
Личеше, че прокураторът просто не може да се откъсне от обсъждането на въпроса за убийството на човека от Кириот и въпреки че и без това вече всичко беше ясно, той каза някак дори мечтателно:
— Бих желал да съм видял как го убиват.
— Убит е извънредно изкусно, прокураторе — отвърна Афраний, поглеждайки с известна ирония прокуратора.
— Но откъде знаете вие това?
— Благоволете да обърнете внимание на кесията, прокураторе — отговори Афраний, уверявам ви, че кръвта на Иуда е плиснала като вълна. Толкова убити съм виждал през живота си, прокураторе!