— Значи той, разбира се, няма да възкръсне?
— Не, прокураторе, ще възкръсне — отвърна усмихнат философски Афраний, — ще възкръсне, когато над него прозвучи тръбата на очаквания тук Месия. Но преди това няма да възкръсне!
— Достатъчно, Афраний! Този въпрос е ясен. Да минем към погребението.
— Екзекутираните са погребани, прокураторе.
— О, Афраний, да ви даде човек под съд би било престъпление. Достоен сте за най-висока награда. Как стана това?
Афраний почна разказа си и разказа, че докато той самият се занимавал със случая Иуда, отред от тайната стража, ръководен от неговия помощник, стигнал привечер на хълма. Едно от телата той не намерил на върха. Пилат трепна и каза дрезгаво:
— Ах, как можах да не предвидя това!
— Излишно е да се тревожите, прокураторе — каза Афраний и продължи да разказва подробно: вдигнали телата на Дисмас и Гестас с изкълвани от хищните птици очи и веднага се заловили да търсят третото тяло. Намерили го много скоро. Някакъв човек…
— Леви Матей — каза Пилат не въпросително, а по-скоро с увереност.
— Да, прокураторе.
Леви Матей се криел в пещерата на северния скат на Плешивия череп, за да дочака мрака. Голото тяло на Иешуа Ха-Ноцри било с него. Когато стражата влязла с факел в пещерата, Леви изпаднал в злобно отчаяние. Той крещял, че не е извършил никакво престъпление и по закон всеки човек има право да погребе екзекутиран престъпник, ако пожелае. Леви Матей казал, че не иска да се раздели с това тяло. Бил възбуден, крещял нещо несвързано, ту молел, ту се заканвал и проклинал…
— Наложило ли се е да го арестуват? — попита мрачно Пилат.
— Не, прокураторе, не — отвърна успокоително Афраний, — укротили дръзкия безумец, като му обяснили, че тялото ще бъде погребано.
Като проумял какво му се казва, Леви се поукротил, но заявил, че за нищо на света няма да си отиде и настоява да участва в погребението. Казал, че няма да се махне, та ако ще да го убият, и даже предложил за тази цел ножа за хляб, който носел.
— Изпъдили са го, нали? — попита сподавено Пилат.
— Не, прокураторе, не. Моят помощник му разрешил да присъства на погребението.
— Кой от вашите помощници е бил начело на отряда? — попита Пилат.
— Толмай — отговори Афраний и добави разтревожен: — Да не би да е сбъркал нещо?
— Продължете — отговори Пилат, — не, правилно е постъпил. Но аз все повече се изненадвам, Афраний, изглежда имам работа с човек, който никога не греши. Този човек сте вие.
— Качили Леви Матей на каруцата заедно с телата на екзекутираните и след около два часа стигнали в пустинната клисура на север от Иерушалаим. Там отредът работил на смени и изкопал за един час дълбока яма, в която погребали тримата екзекутирани.
— Голи?
— Не, прокураторе, отредът носел за тази цел хитони. На пръстите на погребваните сложили халки. На Иешуа с една резка, на Дасмас — с две, на Гестас — с три. Ямата е засипана, затрупана е с камъни. Толмай знае какъв е оставеният отличителен белег.
— Ах, ако можех да предвидя! — намръщи се Пилат. — Та аз трябваше да видя този Леви Матей…
— Той е тук, прокураторе!
Пилат гледа известно време Афраний с широко отворени очи, после каза:
— Благодаря ви за всичко, сторено от вас във връзка с този случай. Моля утре да ми пратите Толмай, като му съобщите предварително, че съм доволен от него, а вас, Афраний — от джоба на пояса, оставен върху масата, прокураторът извади пръстен и го подаде на началника на тайната служба, — вас моля да приемете това за спомен.
Афраний се поклони с думите:
— Голяма чест е за мен, прокураторе.
— На отреда, извършил погребението, моля да бъдат раздадени награди. За съгледвачите, изтървали Иуда — мъмрене. А Леви Матей веднага да дойде при мене. Необходими са ми подробности по делото на Иешуа.
— Слушам, прокураторе отвърна Афраний и заотстъпва с поклони, а прокураторът плесна с ръце и викна:
— Хей, насам! Донесете светилник в колонадата!
Афраний се отдалечаваше в градината, а зад гърба на Пилат вече се мяркаха светлини в ръцете на слугите. На масата пред прокуратора се появиха три светилника и лунната нощ веднага отстъпи към градината, сякаш Афраний я бе отвел със себе си. Вместо Афраний някакъв дребен и слаб човек се качи на балкона, воден от великана центурион, който пресрещна погледа на прокуратора, веднага слезе в градината и изчезна там.
Прокураторът изучаваше дошлия с жаден и малко уплашен поглед. Така гледаш човек, за когото много си слушал, за когото си мислил и който най-сетне се е появил.