Дошлият, към четирийсетгодишен мъж, беше черен, дрипав, целият в засъхнала кал, и гледаше като вълк, изпод вежди. С една дума, беше много неугледен и приличаше по-скоро на градски просяк, каквито се тълпят по терасите на храма или по пазарите на шумния мръсен Долен град.
Мълчанието продължи дълго и бе нарушено от странното държане на доведения при Пилат. Той пребледня, олюля се и да не беше се хванал с мръсна ръка за ръба на масата, щеше да падне.
— Какво ти е? — попита го Пилат.
— Нищо — отвърна Леви Матей и като че преглътна нещо. Мършавият му гол и сив гръклян се изду и пак спадна.
— Какво ти е, отговаряй — повтори Пилат.
— Уморен съм — каза Леви и заби мрачно поглед в пода.
— Седни — посочи му Пилат креслото. Леви погледна недоверчиво прокуратора, пристъпи към креслото, зърна с уплаха позлатените облегалки и седна не в креслото, а на пода до него.
— Обясни ми защо не седна на креслото? — попита Пилат.
— Мръсен съм, ще го изцапам — каза Леви, забил поглед в земята.
— Сега ще ти дадат да ядеш.
— Не искам да ям.
— Защо лъжеш? — попита тихо Пилат. — Нали не си ял цял ден, а може би и повече. Добре де, недей да ядеш. Повиках те, за да ми покажеш ножа, който си носил.
— Войниците ми го взеха, когато ме въвеждаха тук — отговори Леви и добави мрачно: — Дайте ми го, трябва да го върна на собственика, аз го откраднах.
— Защо?
— За да прережа въжетата.
— Марк! — викна прокураторът и центурионът пристъпи под колоните. — Дайте ми ножа му.
От втората ножница на пояса си центурионът измъкна мръсен нож за хляб, подаде го на прокуратора и се оттегли.
— Откъде взе ножа?
— От фурната при Хевронската порта, щом се влезе в града, веднага вляво.
Пилат погледна широкото острие, кой знае защо опита с пръст наточен ли е ножът и каза:
— За ножа не се тревожи, ще бъде върнат във фурната. А сега искам друго — да ми покажеш пергамента, който носиш със себе си и на който са записани думите на Иешуа.
Леви погледна с омраза Пилат и се усмихна така зловещо, че лицето му съвсем се обезобрази.
— Искате всичко да ми отнемете? И последното, което имам! — попита той.
— Не съм ти казал: дай ми го — отвърна Пилат, — казах ти: покажи го.
Леви мушна ръка в пазвата си и извади пергаментен свитък. Пилат го пое, разгърна го, разстла го между светилниците и взе да изучава с присвити очи нечетливите мастилени знаци. Трудно беше да се разчетат разкривените редове и Пилат се мръщеше, навеждаше се ниско над пергамента, прокарваше пръст по редовете. Успя все пак да разбере, че записаното представлява несвързан низ от слова, някакви дати, сметки и поетични откъси. Пилат успя да разчете отделни изречения:"… смърт няма… Вчера ядохме сладки пролетни бакуроти…"
От напрежение Пилат правеше гримаси, но продължаваше да чете с присвити очи: „Ние ще видим чистата река на водата на живота… Човечеството ще гледа слънцето през прозрачен кристал…“ Изведнъж прокураторът трепна. В последните редове на пергамента той разчете думите: „… по-голям порок… страха.“
Пилат нави пергамента и с рязко движение го подаде на Леви.
— Вземи — каза той, помълча и добави: — Ти, както виждам, си образован човек и няма защо да се скиташ самотен в просяшки дрипи, без подслон. В Кесария имам голяма библиотека, аз съм много богат и искам да те взема на служба. Ти ще разчиташ и ще пазиш папирусите, ще бъдеш нахранен и облечен.
Леви стана и отвърна:
— Не, не искам.
— Защо? — лицето на прокуратора потъмня. — Аз съм ти неприятен… боиш се от мен?
Същата злобна усмивка разкриви отново лицето на Леви и той каза:
— Не, но ти ще се боиш от мен. Няма да ти е много леко да ме гледаш в очите, след като го уби.
— Мълчи — отговори Пилат, — ще ти дам пари.
Леви поклати отрицателно глава, а прокураторът продължи:
— Зная, че смяташ себе си за ученик на Иешуа, но ще ти кажа, че не си усвоил нищо от онова, на което те е учил. Защото ако беше тъй, ти непременно щеше да вземеш нещо от мен. Знай, че преди да умре, той е казал, че никого не вини — Пилат вдигна многозначително пръст, лицето му се кривеше от тикове. — Той самият сигурно щеше да вземе поне нещо. Ти си жесток, а той не беше жесток. Къде ще отидеш?
Леви изведнъж се доближи до масата, опря се на нея с две ръце и като гледаше прокуратора с пламнали очи, му зашепна:
— Знай, хегемоне, че аз ще убия в Иерушалаим един човек. Искам да ти го кажа, за да знаеш, че има да се пролива още кръв.