— И аз зная, че има още да се пролива — отговори Пилат, — не ме изненадват думите ти. Ти, разбира се, искаш да убиеш мен?
— Тебе няма да мога да те убия — отговори Леви Матей и обели зъби в усмивка, — не съм толкова глупав да се надявам на такова нещо. Но ще убия Иуда от Кириот, на това ще посветя остатъка от живота си.
Сега в очите на прокуратора се изписа наслада, той повика с пръст Леви Матей да се приближи и му каза:
— Не можеш да го сториш и не бери грижа за това. Иуда беше убит тази нощ.
Леви отскочи от масата, заозърта се диво и възкликна:
— Кой го е сторил?
— Не ставай ревнив — оголи зъби Пилат и потърка ръце, — боя се, че той е имал и други поклонници освен тебе.
— Кой го е сторил? — повтори шепнешком Леви.
Пилат му отговори:
— Сторих го аз.
Леви зяпна, изгледа с луд поглед прокуратора, а той каза:
— Разбира се, стореното е малко, но все пак сторих го аз — и добави: — Е, а сега ще вземеш ли нещо?
Леви помисли, поомекна и най-сетне каза:
— Заповядай да ми дадат малко чист пергамент.
Измина един час. Леви вече го нямаше в двореца. Сега само тихият шум от стъпките на часовите в градината нарушаваше тишината на разсъмването. Луната бързо избледняваше, на другия край на небето се виждаше белезникавото петънце на Зорницата. Светилниците отдавна бяха угаснали. Прокураторът се беше изтегнал върху ложето. Сложил ръка под бузата си, той спеше и дишаше беззвучно. До него спеше Банга.
Така посрещна разсъмването на петнайсети, нисан петият прокуратор на Иудея Пилат Понтийски.
(обратно)Глава 27. Краят на апартамент №50
Когато Маргарита стигна до последните думи на главата: „… Така посрещна разсъмването на петнайсети, нисан петият прокуратор на Иудея Пилат Понтийски“ — настъпи утрото.
Чуваше се как на дворчето в клоните на върбата и на липата врабците водеха весел, възбуден утринен разговор.
Маргарита стана от креслото, протегна се и едва сега усети колко е смазано цялото й тяло и как й се спи. Интересно е да се отбележи, че в душата на Маргарита цареше пълен ред. Мислите й не бяха объркани и тя не беше потресена от факта, че е прекарала нощта свръхестествено. Не я вълнуваха спомените за това, че е била на бал у сатаната, че по някакво чудо Майстора й бе върнат, че от пепелта възникна романът и отново всичко беше на мястото си в сутерена на малката уличка, откъдето беше пропъден доносникът Алоизий Могарич. С една дума, запознанството с Воланд не й бе причинило никакво психическо увреждане. Сякаш всичко си беше така, както трябваше да бъде. Тя отиде в съседната стая, убеди се, че Майстора спи дълбок и спокоен сън, угаси ненужната нощна лампа и легна отсреща на канапето, застлано със стар, скъсан чаршаф. След минута тя спеше и тази сутрин не сънува нищо. Мълчаха стаите в сутерена, мълчеше цялата къщичка на предприемача и в глухата уличка беше тихо.
Но по същото време, тоест в събота, на разсъмване, не спеше цял етаж на едно московско учреждение и прозорците му, обърнати към просторния асфалтиран площад, където бавно обикаляха с ръмжене специални камиони с четки, които го почистваха, тези прозорци светеха с ярка светлина, прорязваща светлината на изгряващото слънце.
Целият въпросен етаж беше зает със следствието по делото на Воланд и в десет кабинета цяла нощ горяха лампите.
Всъщност нещата се изясняваха още предишния ден, петък, когато се наложи да затворят „Вариете“ поради изчезването на неговата администрация и поради всички безобразия, станали миналата вечер по време на знаменития сеанс на черна магия. Но работата е там, че през цялото това време в безсънния етаж непрекъснато пристигаха нови и нови материали.
Сега следствието по това странно дело, намирисващо на съвсем явна дяволщина, и то с примес на някакви хипнотизаторски фокуси, и носещо несъмнено криминален характер, трябваше да обедини в едно цяло всички разнообразни и заплетени събития, станали в различни краища на Москва. Първият, комуто се наложи да посети светналия от електричество безсънен етаж, беше Аркадий Аполонович Семплеяров, председателят на акустичната комисия. В петък следобед в апартамента му в една кооперация близо до Каменния мост телефонът иззвъня и мъжки глас потърси Аркадий Аполонович. Съпругата на Аркадий Аполонович, която беше вдигнала слушалката, отвърна мрачно, че Аркадий Аполонович не се чувства добре, легнал е да си почине и не може да се обади. Но на Аркадий Аполонович все пак му се наложи да се обади. На въпроса откъде го търсят, гласът по телефона отвърна много кратко откъде.