— Една секунда… сега… една минутка… — запелтечи иначе високомерната съпруга на председателя на акустичната комисия и полетя като стрела към спалнята да вдигне Аркадий Аполонович от ложето, на което той се беше проснал, мъчен от адски терзания при спомена за вчерашния сеанс и за нощния скандал, придружил пропъждането на саратовската племенница.
Наистина не след секунда, но не и след минута, а точно след четвърт минута Аркадий Аполонович с пантоф само на левия крак и по долни дрехи беше вече на телефона и пелтечеше в слушалката:
— Да, аз съм… Да, кажете, кажете…
Съпругата му, забравила през тези мигове всички отвратителни престъпления против верността, в които бе изобличен нещастният, подаваше уплашено лице през вратата към коридора, размахваше във въздуха десния пантоф и шепнеше:
— Пантофа, сложи си, пантофа… Ще ти изстинат краката — в отговор на което Аркадий Аполонович риташе с босия крак и я гледаше зверски, продължавайки да ломоти по телефона:
— Да, да, да, естествено, разбирам… Веднага тръгвам.
Аркадий Аполонович прекара цялата вечер на същия този етаж, където се водеше следствието. Разговорът беше тягостен, крайно неприятен разговор, защото се наложи да разкаже съвсем откровено не само за този гаден сеанс и за сбиването в ложата, но също така — това беше абсолютно необходимо — и за Милица Андреевна Покобатко от улица Йелоховска и за саратовската племенница, и за още много неща, разказът за които причиняваше на Аркадий Аполонович неописуеми терзания.
От само себе си се разбира, че показанията на Аркадий Аполонович, интелигентен и културен човек свидетел на отвратителния сеанс, свидетел умен и квалифициран, който описа прекрасно и тайнствения маг с доминото, и двамата негодници — негови помощници, които отлично беше запомнил, че името на мага е именно Воланд, дадоха сериозен тласък на следствието. А съпоставянето на показанията на Аркадий Аполонович с тези на други хора, между които и някои дами, пострадали от сеанса (на оная с лилавото бельо, която беше смаяла Римски, и, уви, на още много други), и на куриера Карпов, когото бяха пращали в апартамент №50 на улица Садовая — всъщност веднага определи мястото, където трябваше да се търси виновникът за всички тези произшествия.
Ходиха в апартамент №50, и то неведнъж, и не само го претърсиха много усърдно, но дори изчукаха стените — дали няма да удари на кухо, надничаха в камините, търсиха тайници. Всички тези мероприятия не дадоха никакъв резултат и при нито едно посещение на жилището не можаха да намерят никого, макар да беше пределно ясно — в жилището има някой, въпреки че всички лица, които тъй или иначе трябваше да са осведомени за пребиваващите в Москва чуждестранни артисти, решително и категорично твърдяха че никакъв черен маг Воланд в Москва няма и не може да има.
Той абсолютно никъде не беше се регистрирал при пристигането си, никому не беше представял паспорта си или някакви други документи, контракти и договори, и никой нищо не беше чувал за него! Завеждащият програмния отдел на зрелищната комисия Китайцев уверяваше и се кълнеше, че изчезналият Стьопа Лиходеев не му е изпращал за одобряване никакви програми за представление на никакъв Воланд, че не му се е обаждал за никакво пристигане на такъв Воланд. Тъй че на него, на Китайцев, му е абсолютно неясно и неизвестно как е могъл Стьопа да разреши подобен сеанс във „Вариете“. Когато му казваха, че Аркадий Аполонович с очите си е видял този маг по време на сеанса, Китайцев само разперваше ръце и вдигаше очи към небето. По очите на Китайцев си личеше и можеше смело да се гарантира че той е чист като кристал.
А пък Прохор Петрович, председателят на главната зрелищна комисия…
Ах, да, той се върна в костюма си веднага щом милицията влезе в кабинета му — за неописуема радост на Ана Ричардовна и за безкрайно недоумение на напразно разкараната милиция. И още нещо: като се върна на мястото си, Прохор Петрович одобри напълно всички резолюции, които костюмът беше сложил по време на краткотрайното му отсъствие.
… Та значи същият този Прохор Петрович абсолютно нищо не знаеше за никакъв Воланд.
Ще прощавате, ама излизаше нещо наистина нечувано: хиляди зрители, целият състав на „Вариете“ и най-сетне Аркадий Аполонович Семплеяров, високообразован човек, бяха видели този маг и проклетите му асистенти и въпреки това се оказа абсолютно невъзможно той да бъде открит. Но разрешете да ви попитам: да не би да беше потънал вдън земя веднага след отвратителния сеанс, или пък, както твърдят някои, изобщо не беше идвал в Москва? Ала допуснем ли първото, не подлежи на съмнение, че, потъвайки, беше подбрал и цялата върхушка на администрацията на „Вариете“, или ако приемем второто, не излиза ли тогава, че самата администрация на злополучния театър беше направила някаква беля (спомнете си само счупения прозорец и поведението на Асокаро!) и беше изчезнала безследно в Москва.