— Покорявайки се на насилието, бях принуден да се подчиня — разказваше Николай Иванович и приключи брътвежа си с молба да не се съобщава нито дума на съпругата му. Това му бе обещано.
Благодарение на показанията на Николай Иванович можа да се установи, че Маргарита Николаевна, а също и нейната домашна помощничка Наташа са изчезнали безследно. Бяха взети мерки за издирването им.
Така с непрекъсващото нито за секунда следствие бе ознаменувано и утрото на съботния ден. През това време в града се пораждаха и се пръскаха най-невероятни слухове, в които зрънцето истина беше разкрасено с пищни лъжи. Разправяха, че във „Вариете“ имало сеанс, след който всичките две хиляди зрители изскочили на улицата, както ги е майка родила, че на Садовая била разкрита печатница за вълшебни фалшиви банкноти, че някаква банда отвлякла петима началници от сектора за развлечения, но милицията веднага ги намерила до един, и какво ли не още, чак не ми се ще да го повтарям.
А вече наближаваше обед и тогава там, където се водеше следствието, иззвъня телефон. От Садовая съобщаваха, че проклетият апартамент пак давал признаци на живот. Съобщиха, че се отваряли отвътре прозорци, че долитали звуци на пиано и пеене и че видели на прозореца черен котарак, който седял на перваза и се припичал на слънце.
Към четири часа на този горещ ден голяма компания цивилно облечени мъже слезе от три леки коли малко преди №302-бис на Садовая. Пристигналата голяма група се раздели на две и едната мина през безистена и през двора направо към шести вход, а другата отвори иначе заключената задна врата и двете се заизкачваха по различните стълбища към апартамент №50.
В това време Коровиев и Азазело, при това Коровиев с обичайните си дрехи, а съвсем не с празничен фрак, седяха в трапезарията на апартамента и довършваха закуската си. Воланд, както обикновено, беше в спалнята, а къде беше котаракът — не се знае. Но ако се съди по тракането на тенджери в кухнята, можеше да се предположи, че Бегемот е именно там и, разбира се, върши щуротии.
— Какви ли пък са тези стъпки по стълбите? — попита Коровиев, както въртеше лъжичката в чашката с кафе.
— Ами идват да ни арестуват — отговори Азазело и изпи един коняк.
— Да, да видим, да видим — отговори на свой ред Коровиев.
Междувременно онези, които се качваха по главното стълбище, бяха вече на площадката на третия етаж. Там някакви двама водопроводчици се занимаваха с радиатора на парното. Дошлите размениха с водопроводчиците многозначителни погледи.
— Всички са тук — прошепна единият от водопроводчиците, както блъскаше с чук по тръбата.
Тогава човекът, който вървеше пръв, извади най-открито изпод палтото си черен маузер, а тези до него — шперцове. Изобщо тръгналите за апартамент №50 бяха отлично екипирани. Двама от тях носеха в джобовете си тънки копринени мрежи, друг — въже с примка, трети — марлени маски и ампули с хлороформ.
Само за секунда отвориха вратата на апартамент №50 и всички се намериха в антрето, а кухненската врата, която се тръшна в същия миг, свидетелстваше, че и втората група беше пристигнала навреме през задния вход.
Този път ако не пълна, то поне известна сполука беше налице. Хората се пръснаха моментално из всички стаи и не намериха жива душа, но затова пък на масата в трапезарията откриха остатъци от явно току-що изоставена закуска, а в гостната върху камината, до кристална гарафа, се беше настанил огромен черен котарак. Той държеше в лапите си примус.
В пълно мълчание влезлите в гостната съзерцаваха твърде дълго този котарак.
— Нда… наистина, бива си го — прошепна един от дошлите.
— Не върша бели, никого не закачам, оправям си примуса — проговори котаракът, недружелюбно нацупен, — и освен това смятам за свой дълг да ви предупредя, че котаракът е древно и неприкосновено животно.
— Наистина — чиста работа! — прошепна един от влезлите, а друг каза високо и ясно:
— Я хайде, неприкосновен котарако вентролог, заповядай ей тук!
Копринената мрежа се разгърна и полетя, но хвърлилият я, за безкрайно учудване на всички, не улучи и закачи с нея само гарафата, която веднага се счупи със звън.
— Ремиз! — закрещя котаракът. — Ура! — остави примуса и измъкна иззад гърба си броунинг. В миг го насочи към застаналия най-близо до него, но още преди котаракът да успее да стреля, в ръцете на човека проблесна огън и едновременно с изстрела от маузера котаракът хвърли примуса, отърколи се от камината надолу с главата, падна на пода и изтърва броунинга.