— Край — каза със слаб глас котаракът и се просна омаломощен в кървавата локва, — отместете се за секунда, позволете ми да се простя със земята. О, приятелю мой Азазело — изстена котаракът, а кръвта му изтичаше, — къде си? — котаракът изви гаснещ поглед към вратата на трапезарията. — Ти не ми се притече на помощ в неравния бой, изостави нещастния Бегемот, предаде го за чаша наистина чудесен коняк! Е, нищо, нека смъртта ми тежи върху твоята съвест, а аз ти завещавам броунинга си…
— Мрежата, мрежата, мрежата — понесе се тревожен шепот около котарака. Но мрежата, дявол знае защо, се беше закачила в нечий джоб и не щя да се измъкне.
— Единственото, което може да спаси смъртно ранен котарак — изрече котаракът, — е глътка бензин — и като използва суматохата, той прилепи уста до кръглия отвор на примуса и засмука бензин. Кръвта веднага престана да шурти изпод горната му лява лапа. Котаракът рипна здрав и читав, грабна примуса под мишница, скочи с него пак върху камината, а оттам, раздирайки тапетите, се покатери по стената и след една-две секунди се намери високо над влезлите, яхнал металния корниз.
Моментално нечии ръце се вкопчиха в пердето и го смъкнаха заедно с корниза, в затъмнената стая нахлу слънце. Но нито мошенически оздравелият котарак, нито примусът паднаха долу. Без да изпуска примуса, котаракът направо прелетя във въздуха и се метна на полилея, увиснал в центъра на стаята.
— Стълба! — викнаха тези отдолу.
— Обявявам ви дуел! — изрева котаракът, засили се над главите им върху разлюления полилей и в лапите му отново светна броунингът, примуса той закрепи между разклоненията на полилея. Котаракът се прицели и прелитайки като махало над главите на посетителите, започна да стреля по тях. Грохот разтърси жилището. По пода се посипаха парчета кристал от полилея, огледалото над камината се напука звездообразно, полетя прах от мазилката, по пода заподскачаха празни гилзи, стъклата на прозорците се натрошиха, от простреляния примус запръска бензин. Сега вече не можеше и дума да става, че ще хванат котарака жив, и дошлите започнаха точно и бясно да стрелят с маузерите си в корема му, в гърдите и в гърба му. Стрелбата предизвика паника в асфалтирания двор.
Но тази стрелба трая много кратко и почна да утихва от само себе си. Защото се разбра, че нито на котарака, нито на дошлите тя причинява някаква вреда. Никой не беше убит, нито дори ранен. Всички, включително и котаракът, оставаха напълно невредими. Някой от дошлите, за да се увери, че наистина е така, пусна към пет куршума в главата на нещастното животно, а котаракът наперено изпразни насреща му цял пълнител, но както и преди, това не направи никому никакво впечатление. Котаракът се люлееше на полилея, но вече все по-слабо и кой го знае защо, духаше в дулото на броунинга и си плюеше на лапата. По лицата на умълчаните долу се появи израз на пълно недоумение. Това беше единственият или един от единствените случаи, при които стрелбата се оказваше напълно безрезултатна. Можеше, разбира се, да се допусне, че броунингът на котарака е детска играчка, но за маузерите на дошлите в никакъв случаи не можеше да се каже същото. А първата рана на котарака — абсолютно несъмнено — беше чисто и просто фокус и подла преструвка, както и пиенето на бензина.
Направиха още един опит да хванат котарака. Хвърлиха примката, но тя се закачи за една от крушките и полилеят се откъсна. Ударът сякаш разтърси цялата къща, но без никаква полза. Върху присъстващите се посипаха стъкла, а котаракът прелетя във въздуха и се разположи високо почти под тавана върху позлатената рамка на огледалото над камината. Не се канеше никъде да бяга, дори напротив, като се намери в относителна безопасност, подхвана втора реч.
— Аз наистина не разбирам — каза той отгоре — причините за това грубо отношение към мене…
Но точно тогава речта му беше прекъсната още в самото начало от тежък, дебел глас, долетял кой знае откъде:
— Какво става в апартамента? Пречат ми да работя…
Обади се и друг, неприятен и гъгнещ глас:
— Ами, разбира се, дяволите да го вземат Бегемот!
А трети треперлив глас каза:
— Месир! Събота е. Слънцето залязва. Време е.
— Извинете, не мога да продължа разговора — каза котаракът от огледалото, — време ни е — той метна броунинга и строши и двете стъкла на прозореца. После ливна долу бензин, този бензин от само себе си пламна и огнената вълна плисна чак до тавана.
Всичко пламна някак необичайно бързо и силно, както не става дори от бензина. Веднага запращяха тапетите, на пода лумна свлеченото перде, затляха рамките на счупените прозорци. Котаракът се сви като пружина, измяука, метна се от огледалото върху перваза и изчезна заедно с примуса си. Отвън се чуха изстрели. Един човек, седнал на желязна пожарникарска стълба на една височина с прозорците на бижутершата, стреля по котарака, когато той прелиташе от перваз на перваз, за да стигне олука на ъгъла на къщата, построена, както вече беше казано, във формата на „П“. По този олук котаракът се покатери на покрива.