— Ах, ти, ти — шепнеше Маргарита, клатейки рошава глава, — ах ти, невярващ, нещастни човече. Заради тебе треперих вчера цяла нощ гола, загубих собствената си същност и я замених с нова, няколко месеца седях в тъмната стаичка и мислех само за едно — за бурята над Иерушалаим, изплаках си очите, а сега, когато ни връхлетя щастие, ти ме пъдиш, така ли? Добре, аз ще си ида, ще си ида, но знай, че си жесток човек! Те са опустошили душата ти.
Горчива нежност изпълни сърцето на Майстора и той внезапно заплака, заровил лице в косата на Маргарита. И тя плачеше и му шепнеше, и пръстите й потрепваха върху слепоочията на Майстора.
— Да, нишки, нишки, пред очите ми главата ти се покрива със сняг, ах, тази многострадална глава! Виж си очите! В тях е пустиня… А раменете, раменете, превити от бремето… Смазаха те, смазаха те — думите й ставаха несвързани, Маргарита се тресеше в ридания.
Тогава Майстора си избърса очите, вдигна коленичилата Маргарита, стана и той и твърдо каза:
— Стига! Ти ме засрами. Никога вече няма да допусна малодушие и няма да се върна към този въпрос, бъди спокойна. Зная, че и двамата сме жертва на душевна болест, с която може би съм те заразил… Но нищо, заедно ще страдаме от нея.
Маргарита приближи устни до ухото на Майстора и прошепна:
— Кълна ти се в твоя живот, кълна ти се в отгатнатия от тебе син на звездоброеца, всичко ще се нареди.
— Е, чудесно, чудесно — отвърна Майстора, засмя се и добави: — Съвсем ясно е, че когато хората са напълно ограбени като нас двамата, те търсят спасение в отвъдните сили! Добре, съгласен съм да го търся там.
— Ето, виждаш ли, виждаш ли, сега си предишния и се смееш — отговори Маргарита — и върви по дяволите с тия твои учени думи. Отвъдно или неотвъдно — не е ли все едно? Гладна съм.
И тя повлече Майстора за ръка към масата.
— Не съм сигурен дали тази храна няма да се провали сега вдън земя или да изхвърчи през прозореца — каза той напълно успокоен.
— Няма да изхвърчи!
В същия миг през прозорчето долетя носов глас:
— Мир вам.
Майстора трепна, а свикналата вече с необичайното Маргарита възкликна:
— Та това е Азазело! Ах, колко мило, колко хубаво! — и като прошепна на Майстора: — Ето, виждаш ли, виждаш ли, не ни забравят! — втурна се да отвори.
— Поне се загърни — викна подире й Майстора.
— Много важно — отговори Маргарита вече от коридорчето.
И ето, Азазело вече се покланяше, ръкуваше се с Майстора, кривогледото му око сипеше искри, а Маргарита възклицаваше:
— Ах, как се радвам! Никога през живота си не съм се радвала така! Но моля да ме извините, Азазело, че съм гола!
Азазело й каза да не се тревожи, уверяваше я, че е виждал не само голи жени, но даже одрани жени, с удоволствие седна и той на масата, след като остави в ъгъла до печката някакъв пакет, увит в тъмен брокат.
Маргарита наля на Азазело коняк и той с удоволствие го изпи. Майстора не откъсваше от него поглед и от време на време под масата леко се щипеше по китката на лявата ръка. Но ощипванията не помагаха. Азазело не се стопяваше във въздуха, пък и, искрено казано, това никак не беше необходимо. В този червенокос нисичък човек нямаше нищо страшно освен може би окото с перде — но нали това се случва и без всякаква магия, — може би дрехите му също не бяха съвсем обикновени — някакво расо или пелерина, — но пак, ако се позамислим по-сериозно, и такова нещо може да се види. Коняк той също умееше да пие като всички добри хора, пресушаваше чашките без мезе. От коняка главата на Майстора се замая и той взе да мисли: „Да, Маргарита е права! Разбира се, че пред мен седи пратеник на дявола. Та нали и аз самият съвсем по-миналата нощ, доказах на Иван. че е срещнал на Патриаршите езера именно сатаната, а сега, не знам защо, се уплаших от тази мисъл и взех да дрънкам нещо за хипнотизатори и халюцинации. Какви хипнотизатори, по дяволите!“
Завзира се в Азазело и се убеди, че в очите му се чете някакво притеснение, някаква мисъл, която все още не изрича. „Той не е дошъл само на гости, дошъл е с някаква заръка“ — мислеше Майстора.
Неговата наблюдателност не беше му изневерила. Като изпи третата чашка коняк, който изобщо не го хващаше, гостът заговори така:
— Уютно сутеренче, да ме вземе дяволът! Възниква само един въпрос, какво да прави човек в него, в сутеренчето де.