Културните хора се присъединиха към становището на следствието: действала е шайка хипнотизатори и вентролози, владееща великолепно своето изкуство.
Разбира се, веднага бяха взети бързи и енергични мерки за залавянето й както в Москва, така и далеч извън нейните предели, но за голямо съжаление те не дадоха резултати. Нареклият се Воланд беше изчезнал с всичките си хора и повече не се върна в Москва, изобщо вече никъде не се появи и с нищо не се прояви. Съвсем естествено възникна предположението, че е забягнал в чужбина, но и там никъде не даде признаци на живот.
Следствието по делото му продължи дълго. Защото, съгласете се, така или иначе делото беше чудовищно! Без да говорим за четирите изгорени сгради и за стотиците влудени хора, имаше и убити! За двама това можеше да се твърди без колебание: за Берлиоз и за онзи злощастен служител от Бюрото за запознаване на чужденците със забележителностите на Москва, бившия барон Майгел. Нали наистина бяха убити! Обгорелите кости на втория бяха намерени в апартамент №50 на Садовая, след като пожарът бе угасен. Да, жертви имаше и тези жертви налагаха да се проведе следствие.
Но имаше и други жертви, вече след като Воланд напусна столицата, и такива жертви станаха, колкото и да е тъжно, черните котараци.
Към сто парчета от тези кротки, предани на човека и полезни животни бяха застреляни или изтребени по друг начин в различни краища на страната. Петнайсетина котарака, някои доста осакатени, бяха домъкнати в участъците в разни градове. В Армавир например едно съвсем невинно животинче беше довлечено от някакъв гражданин в милицията с вързани предни лапи.
Гражданинът беше издебнал този котарак в момента, когато животното с лукав израз (какво да се прави, котараците си го имат този израз! И не защото са порочни, ами защото се боят някое от съществата, по-силни от тях — куче или човек — да не им причини пакост или вреда. И едното, и другото е много лесно, но това, уверявам ви, не прави никому чест, не, никому!), да, та с лукав израз котаракът се канел, кой знае защо, да се пъхне в някакъв буренак.
Гражданинът се хвърлил отгоре му и докато смъквал вратовръзката, за да върже котарака, мърморел заканително:
— Аха! Значи, сега сте заповядали при нас в Армавир, господин хипнотизаторе? Да, ама ние тука не се боим от вас. И хич не се преструвайте на ням! Вече знаем що за птица сте!
Гражданинът помъкнал нещастния котарак към милицията за предните лапи, стегнати със зелената вратовръзка, и с леки ритници карал животното да върви непременно на задни лапи.
— Хайде — крещял гражданинът, съпроводен от свиркащи хлапаци, — стига, стига сте се правили на балама! Тоя номер няма да мине? Благоволете да вървите като хората!
Черният котарак само вдигал към небето мъченически поглед. Лишен по природа от дар слово, той нямал никаква възможност да се оправдае. Спасението си нещастното животно дължи преди всичко на милицията, а освен това и на своята стопанка, почтена стара вдовица. Щом котаракът бил докаран в милицията, там се убедили, че гражданинът доста силно вони на алкохол, поради което веднага се усъмнили в показанията му. А в това време старицата разбрала от съседите, че са й отвлекли котарака, хукнала към участъка и успяла да стигне навреме. Тя дала за котарака чудесна характеристика, обяснила, че го познава от пет години, от времето, когато е бил котенце, че гарантира за него като за себе си, доказала, че досега не е имал никакви лоши прояви и никога не е ходил в Москва. Родил се в Армавир, там израсъл и там се учил да лови мишки.
Котаракът бил развързан и върнат на собственичката му, но наистина видял зор, защото разбрал на практика какво значи грешка и клевета.
Освен котараците известни дребни неприятности сполетяха и някои хора. Извършени бяха няколко ареста. Между другите за кратко време бяха задържани: в Ленинград гражданите Волман и Волпер, в Саратов, Киев и Харков — трима Володини, в Казан — Волох, а в Пенза — вече наистина необяснимо защо — кандидатът на химическите науки Ветчинкевич… Вярно, че бил грамаден на ръст, много мургав брюнет.
Освен това на различни места бяха хванати деветима Коровини, четирима Коровкини и двама Караваеви.
На гара Белгород някакъв гражданин бил свален с вързани ръце от влака за Севастопол. На този гражданин му хрумнало да развлича спътниците си с фокуси с карти.
В Ярославл един ден по обяд в ресторанта влязъл гражданин с примус, който току-що бил взел от поправка. Двамата портиери, щом го видели, зарязали поста си при гардероба и изчезнали, а след тях от ресторанта избягали всички клиенти и служители. В същото време на касиерката по необясним начин й изчезнали от касата всичките пари.