— Значи, така свърши всичко?
— Така свърши, ученико мой — отговаря номер сто и осемнайсети, а жената се приближава към Иван и казва:
— Разбира се, че така. Всичко свърши и всичко свършва… Аз ще ви целуна по челото и за вас също всичко ще се нареди добре.
Тя се навежда към Иван и го целува по челото, а Иван се устремява към нея и се взира в очите й, но тя се отдалечава, отдалечава и тръгва заедно със своя спътник към луната.
Тогава луната почва да беснее, излива потоци светлина право върху Иван, пръска светлина на всички страни, в стаята настъпва лунно наводнение, светлината се полюшва, вдига се по-високо, залива леглото. И тогава именно Иван спи с щастливо лице.
На сутринта се събужда мълчалив, но съвсем спокоен и здрав. Ранената му памет утихва и до следващото пълнолуние никой няма да тревожи професора: нито безносият убиец на Гестас, нито жестокият пети прокуратор на Иудея, конникът Пилат Понтийски.
1929–1940
(обратно)Информация за текста
Михаил Булгаков
Мастер и Маргарита, 1973
Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/595)
Последна редакция: 2011-01-16 09:12:33