Из целия му труден път, кой знае защо, безкрайно го измъчваше вездесъщият оркестър, под чийто съпровод тежък бас пееше за любовта си към Татяна.
(обратно)Глава 5. Това се случи в Грибоедов
Старинната двуетажна къща, боядисана в кремаво, се намираше на булевардния пръстен в дъното на хилава градинка, отделена от тротоара на пръстена с красива чугунена ограда. Малката площадка пред къщата беше асфалтирана и зиме там се извисяваше пряспа със забита в нея лопата, а през лятото се превръщаше в приказен летен ресторант градина. Наричаха тази къща Грибоедовата, понеже била уж някога собственост на лелята на писателя Александър Сергеевич Грибоедов. Е, дали наистина е била нейна — с положителност не знаем. Доколкото си спомням, писателят изобщо не е имал май никаква леля домопритежателка … Но къщата се наричаше именно така. Нещо повече, един московски дърдорко разправяше, че уж точно тук, на втория етаж, в кръглата зала с колоните, прочутият писател бил чел откъси от „От ума си тегли“ на същата тази леля, излегната върху канапето. Впрочем, дявол го знае, може и да й е чел, не това е важното!
Важното е, че понастоящем с къщата разполагаше същият този МАССОЛИТ, оглавяван от клетия Михаил Александрович Берлиоз, преди той да се появи на Патриаршите езера.
По примера на членовете на МАССОЛИТ никой не я наричаше Грибоедовата къща, а просто Грибоедов: „Вчера се размотавах два часа в Грибоедов.“ — Е, и?" — „Изкопчих един месец за Ялта.“ — „Браво!“ Или: „Иди при Берлиоз, той днес приема в Грибоедов от четири до пет…“ — и тъй нататък.
МАССОЛИТ така удобно и уютно се беше настанил в Грибоедов, че наистина от туй по-хубаво — здраве! Всеки посетител на Грибоедов се запознаваше неволно най-напред с обявите на разните спортни кръжоци и с груповите и индивидуални снимки на членовете на МАССОЛИТ, с които (снимки) бяха покрити стените на стълбището за втория етаж.
На вратата на първата стая от този горен етаж имаше надпис с едри букви: „Рибарско-вилна секция“, нарисуван беше и шаран, който се е хванал на въдицата.
Надписът върху вратата на стая №2 беше твърде неясен: „Еднодневна творческа командировка. Търсете В. М. Подложная.“
На следващата врата имаше кратък, но вече абсолютно непонятен надпис: „Перелигино“. После на случайния посетител на Грибоедов му се завиваше свят от надписите, изпъстрили ореховите врати на лелята: „Записване и запазване ред за хартия при Покльовкина“, „Каса“, „Лични сметки на скечистите“.
Ако човек пресечеше дългата опашка, започваща още долу при портиера, можеше да види и надписа на вратата, към която ежесекундно напираха хора: „Жилищен въпрос“.
До жилищния въпрос се мъдреше разкошен плакат, на който беше нарисувана скала, по билото й язди конник с кавказки ямурлук и винтовка на рамо. По-долу — палми и балкон, на балкона седи младеж с щръкнал перчем, с писалка в ръка, вперил много-много бистър поглед някъде във висините. Надпис: „Пълни творчески отпуски от две седмици (разказ, новела), до една година (роман, трилогия) — Ялта, Суук-Су, Боровое, Цихидзири, Махинджаури, Ленинград (Зимния дворец).“ И пред тази врата се точеше опашка, но не много дълга, към сто и петдесет души.
По-нататък следваха, подчинени на капризните извивки на стълбите в Грибоедовата къща, „Управителен съвет на МАССОЛИТ“, „Каси №2, 3, 4, 5“, „Редакционна колегия“, „Председател на МАССОЛИТ“, после същата онази зала с колоните, където лелята се е наслаждавала на комедията на гениалния си племенник.
Щом се озовеше в Грибоедов, всеки посетител, стига да не беше абсолютен тъпак, разбира се, веднага схващаше колко хубаво си живеят щастливците — членове на МАССОЛИТ, и черна завист почваше незабавно да го гложди. Той веднага отправяше горчиви укори към небето, което не го е дарило по рождение с литературен талант, без който естествено нямаше смисъл дори да мечтае да притежава един ден МАССОЛИТовска членска карта, тази кафява, ухаеща на скъпа кожа, с широк златен кант членска карта, която познава цяла Москва.
Кой ще каже нещо в защита на завистта? Това е долнопробно чувство, но все пак трябва да се влезе в положението и на посетителя. Понеже онова, което той виждаше на горния етаж, не беше всичко, о, ни най-малко. Целият долен етаж на лелината къща беше превърнат в ресторант, и то какъв ресторант! Той с право се смяташе за най-добрия в цяла Москва. И не само защото заемаше две големи зали със сводести тавани, изрисувани с лилави коне с асирийски гриви, не само защото на всяка маса имаше лампа, засенчена с шал, не само защото там нямаше достъп първият срещнат от улицата, но и затова, че по качеството на продуктите Грибоедов спокойно биеше всички ресторанти в Москва и че тези продукти му се доставяха най-изгодно без надценка.