Но не, не! Лъжат изкусителите мистици, никакви Карибски морета няма на този свят и не плават по тях дръзки пирати, и не ги преследва корвета, не се стеле над вълните барутен дим. Нищо няма и нищо не е имало! Виж, онази хилава липа там, нея я има, както и чугунената ограда, и булевардът зад нея… И ледът се топи в съдинката, а на съседната маса светят нечии кръвясали бичи очи, и е страшно, страшно… О, богове, богове мои, отрова ми дайте, отрова!…
Изведнъж над една масичка изпърха думата „Берлиоз!“ Джазът внезапно се разпадна и млъкна, като че ли някой беше стоварил върху него юмрук. „Какво, какво, какво?“ — Берлиоз!" Че като наскачаха, като почнаха да възклицават…
Да, вълна от мъка се надигна при страшната вест за Михаил Александрович. Някой се суетеше, крещеше, че е необходимо още сега, начаса, да се напише колективна телеграма и веднага да се изпрати.
Но каква телеграма, ще попитаме ние, и до кого? И защо трябва да се праща? Наистина до кого? За какво му е изтрябвала каквато ще да е телеграма на оня, чийто премазан тил стискат в този момент гумените ръце на просектора, чиято шия боде сега с криви игли професорът? Той е мъртъв и не му трябва никаква телеграма. Всичко е свършено, да не претоварваме телеграфа.
Да, мъртъв е, мъртъв… Но нали ние сме живи!
Да, надигна се вълна от мъка, но се позадържа, позадържа и взе да спада, някои вече се върнаха по масите и — отначало крадешком, а после открито — пийнаха водка и замезиха. Наистина защо да отиват по дяволите котлетите де волай? Как да помогнем на Михаил Александрович? Като останем гладни? Но нали ние сме живи!
Естествено заключиха рояла, джазът се разотиде, няколко журналисти се запътиха към редакциите си да пишат некролози. Разбра се, че Желдибин се е върнал от моргата. Беше се настанил в кабинета на покойния на втория етаж и веднага плъзна слух, че той именно щял да замести Берлиоз. Желдибин нареди да дойдат при него от ресторанта дванайсетте членове на управителния съвет и свиканото по спешност заседание в кабинета на Берлиоз пристъпи към обсъждане на неотложните въпроси относно украсата на колонната зала в Грибоедов, пренасянето на тялото от моргата в тази зала, свободния достъп в нея и разни други неща, свързани с прискърбното събитие.
А ресторантът отново заживя своя нормален нощен живот и щеше да си го живее до затварянето, тоест до четири часа сутринта, ако не беше се случило нещо вече съвсем необичайно, което изуми посетителите на ресторанта много повече от вестта за гибелта на Берлиоз.
Първи се разшаваха файтонджиите, които дежуреха пред вратата на Грибоедов. Чу се как един от тях, надигнал се на капрата, викна:
— Ее! Я гледайте!
После до чугунената ограда изневиделица припламна светлинка и се заприближава към верандата. Насядалите край масите почнаха да се надигат, да се взират и видяха, че заедно със светлинката към ресторанта шества бяло привидение. Когато то стигна съвсем близо до асмата, всички сякаш замръзнаха по масите с късчета чига на вилиците и с опулени очи. Портиерът, който тъкмо беше излязъл от гардероба на ресторанта в градината да пуши, смачка с крак цигарата и понечи да приближи привидението с явното намерение да му прегради пътя към ресторанта, но кой знае защо не го стори и се спря с глупава усмивка.
Привидението мина под свода с асмата и стъпи безпрепятствено на верандата. Тогава всички видяха, че не е никакво привидение, а широко известният поет Иван Николаевич Бездомни.
Беше бос, в скъсана белезникава толстовка, на гърдите си с безопасна беше забол книжна иконка с позаличения образ на неизвестен светец, на краката с бели наполеонки. Иван Николаевич носеше запалена венчална свещ. Дясната буза на Иван Николаевич беше прясно разкървавена. Трудно е Да се измери дълбочината на мълчанието, което се възцари на верандата. Можеше да се види как бирата от наклонената халба в ръцете на един от келнерите се излива на пода.
Поетът вдигна свещта над главата си и каза високо:
— Здравейте, приятели! — после надникна под най-близката маса и възкликна мъчително: — Не, няма го тук!
Чуха се два гласа. Басът каза безмилостно:
— Чиста работа. Алкохолно отравяне.
А вторият, женски, уплашен, произнесе думите: