„Абсолютно вярно!“ — помисли си Стьопа, поразен от това толкова вярно, точно и кратко определение на Хустов.
Да, вчерашният ден вече се слепваше от отделните късчета, но все пак тревогата не напускаше директора на „Вариете“. Работата е там, че в този вчерашен ден зееше огромна черна дупка. Ще прощавате, но вчера Стьопа изобщо не беше виждал в кабинета си този непознат с баретата
— Воланд, професор по черна магия — представи се изтежко посетителят, разбрал затруднението на Стьопа, и разказа всичко поред.
Вчера бил пристигнал от чужбина в Москва, незабавно отишъл при Стьопа и му предложил да гастролира във „Вариете“. Стьопа се обадил в Московската областна зрелищна комисия, съгласувал въпроса (Стьопа пребледня и запремига) и подписал с професор Воланд договор за седем представления (Стьопа зина), разбрали се Воланд да дойде в дома му в десет часа сутринта, за да уточнят подробностите… И ето, Воланд дошъл.
Отворила му слугинята Груня, която обяснила, че е приходяща и току-що е дошла, че Берлиоз го няма и ако посетителят иска да види Степан Богданович, нека влезе в спалнята: Степан Богданович спи толкова дълбоко, че тя не се наема да го буди. Като видял какво е състоянието на Степан Богданович, артистът изпратил Груня в близкия гастроном за водка и мезета, в аптеката за лед и…
— Позволете да ви се издължа — изскимтя окончателно смазаният Стьопа и затърси портфейла си.
— О, що за глупости! — възкликна гастрольорът и не пожела да чуе нито дума повече.
И тъй, водката и мезетата вече бяха ясни и все пак Стьопа беше направо за окайване: той не помнеше абсолютно нищо за договора и главата си режеше, че не е виждал вчера тоя Воланд. Хустов да, но никакъв Воланд.
— Позволете да хвърля един поглед на договора — тихо помоли Стьопа.
— Заповядайте, заповядайте…
Стьопа погледна документа и замръзна. Всичко си беше на мястото. Първо, собственоръчният подпис на Стьопа, сложен със замах. Горе в ъгъла косо — резолюцията на финансовия директор Римски да се платят на артиста Воланд десет хиляди рубли аванс срещу дължимите му за седем спектакъла трийсет и пет хиляди рубли. На всичкото отгоре беше приложена и разписка на Воланд, че вече е получил тези десет хиляди рубли!
„Но какво значи това?!“ — помисли си нещастният Стьопа и му се зави свят. Начало на зловещи празнини в паметта? Но след предявяването на договора по-нататъшни изрази на учудване биха били, разбира се, просто неприлични. Стьопа помоли госта си да му позволи да излезе за минутка и както си беше по чорапи, изтича в антрето до телефона. По пътя викна към кухнята:
— Груня!
Никой не се обади. Погледна към вратата на кабинета на Берлиоз, която беше до антрето, и дето има една дума, направо се вцепени. На вратата видя огромен печат от червен восък, увиснал на връвчица. „А така! — изрева някой в главата на Стьопа. — Само туй липсваше!“ Сега мислите на Стьопа полетяха вече по двойни релси, но както става винаги при катастрофа — всичките в една посока и изобщо дявол знае накъде. Трудно е дори да се предаде каква каша се забърка в главата на Стьопа. Какво ли нямаше в нея — и тая дяволщина с черната барета, и изстудената водка, и невероятният договор… А сега за капак, моля ви се — и този печат на вратата. Тоест когото щете убеждавайте, че Берлиоз се е забъркал в нещо — никой няма да ви повярва, не, не, не, няма да ви повярва! Да, но печатът — ето го! Даа…
В мозъка на Стьопа загъмжаха някакви ужасно неприятни мисли за статията, която за беля беше връчил наскоро на Михаил Александрович да я помести в списанието си. И то, между нас казано, идиотска статия! Нищо и никаква статия, пък и парите малко…
Веднага след спомена за статията долетя и споменът за някакъв двусмислен разговор, който бяха водили, доколкото си спомняше, на двайсет и четвърти април вечерта тук, в трапезарията, докато вечеряха с Михаил Александрович. Тоест, всъщност разговорът не би могъл да се нарече двусмислен (Стьопа не би допуснал да го въвлекат в такъв разговор), но беше на някаква излишна тема. Съвсем спокойно би могло, граждани, да не се подхваща такъв разговор. Ако не беше печатът, разговорът би могъл несъмнено да мине за абсолютна дреболия, но виж сега, след този печат…
„Ах, Берлиоз, Берлиоз! — припламваше в мозъка на Стьопа. — Просто не ми го побира главата!“
Но нямаше време за продължителни терзания и Стьопа избра номера на телефона в кабинета на Римски, финансовия директор на „Вариете“. Положението на Стьопа беше деликатно: първо, чужденецът можеше да се обиди, че го проверява, след като е показал на Стьопа договора, пък и с финансовия директор разговорът щеше да е мъчителен. Тъй де, може ли да го попита: