— Къш!!! — изрева изведнъж котаракът и козината му настръхна.
Тогава спалнята се завъртя около Стьопа, той си удари главата в прага и докато губеше съзнание, си помисли: „Умирам …“
Но той не умря. Поотвори очи и се видя седнал върху нещо каменно. Наоколо му нещо шумеше. Когато отвори хубаво очи, видя, че шуми морето, нещо повече, че вълните се полюшват в краката му, накъсо казано, че седи на самия край на вълнолома, под него е яркото синьо море, а зад него се простира красив град върху хълмове.
Понеже не знаеше как се постъпва в такива случаи, Стьопа се изправи на разтрепераните си крака и се запъти по вълнолома към брега.
На вълнолома стоеше някакъв човек, пушеше и плюеше в морето. Той погледна стреснато Стьопа и спря да плюе. Тогава Стьопа направи следния номер: коленичи пред непознатия пушач и го попита:
— Умолявам ви, кажете кой е този град?
— Брее! — каза бездушният пушач.
— Не съм пиян — дрезгаво отговори Стьопа, — случи ми се нещо… аз съм болен… Къде се намирам? Кой е този град? …
— Ами Ялта…
Стьопа тихо въздъхна, свлече се на хълбок и си удари главата в напечените камъни на вълнолома.
(обратно)Глава 8. Двубоят между професора и поета
Точно когато съзнанието напусна Стьопа в Ялта, тоест към единайсет и половина преди обед, то се върна при Иван Николаевич Бездомни, който се събуди след дълбок и продължителен сън. Известно време размишлява как е попаднал в непознатата стая с бели стени, с чудновато нощно шкафче от някакъв светъл метал и с бели щори, през които прозираше слънцето.
Иван разтърси глава, убеди се, че не го боли, и си спомни, че се намира в болница. Тази мисъл повлече подире си спомена за гибелта на Берлиоз, но днес той не предизвика у Иван силна покруса. Иван Николаевич си беше отспал, беше се поуспокоил и мисълта му се проясни. След като полежа известно време неподвижен в извънредно чистото, меко и удобно пружинено легло, Иван видя до себе си копче на звънец. По навика си да пипа без нужда всичко Иван го натисна. Очакваше да чуе звънец или някой да се появи след натискането на копчето, но се случи съвсем друго. В краката на Иван пламна матов цилиндър, на който пишеше: „Жаден съм.“ Известно време цилиндърът стоя неподвижен, после се завъртя и се появи надпис: „Болногледачката.“ Разбира се, хитроумният цилиндър смая Иван. Надписът „Болногледачката“ се смени с друг: „Викнете лекаря.“
— Хм… — измърмори Иван. Той не знаеше какво да прави с цилиндъра. Но случайно му провървя. При надписа „Фелдшерката“ Иван натисна копчето втори път. Цилиндърът тихо иззвънтя, спря, угасна, а в стаята влезе пълна симпатична жена с чиста бяла престилка и каза на Иван:
— Добро утро!
Иван не отговори, защото сметна този поздрав в дадените обстоятелства за неуместен. Ама да, напъхали здрав човек в болницата и на всичкото отгоре се преструват, че така е редно!
През това време жената с все същия добродушен израз на лицето с едно натискане на някакво копче вдигна щорите и през леката метална мрежа от широки брънки, която стигаше чак до пода, в стаята нахлу слънце. Зад мрежата се откри балкон, зад него бряг на лъкатушеща река, а оттатък нея — весела борова гора.
— Заповядайте да вземете вана — покани го жената и под пръстите и се разтвори вътрешна стена, зад която, оказа се, имало баня и прекрасно обзаведена тоалетна.
Въпреки че беше решил да не разговаря с жената, Иван не се сдържа и като видя как водата плющи във ваната на широка струя, каза с ирония:
— Я виж ти! Също като в „Метропол“!…
— О, не! — отвърна с гордост жената. — Тук е много по-хубаво. Такова обзавеждане няма и в чужбина. Учени и лекари идват специално да видят нашата клиника. Всеки ден ни гостуват чужденци.
При думата „чужденци“ Иван веднага си спомни за вчерашния консултант. Той се навъси, погледна из под вежди и каза:
— Чужденци … Как само ги обожавате тия чужденци! А между тях има всякакви. Аз например се запознах вчера с един — думи нямам!
И насмалко да разкаже за Пилат Понтийски, но се въздържа — разбираше, че е излишно да споделя това с жената, тя, все едно, не можеше да му помогне.
На изкъпания Иван Николаевич веднага му беше дадено абсолютно всичко, необходимо за един мъж след баня: изгладена риза, наполеонки, чорапи. Нещо повече — жената отвори вратата на гардероба, посочи в него и попита:
— Какво ще обичате да облечете — халатчето или пижамката?
Прикован насила в новото си жилище, Иван едва не плесна с ръце от тази безцеремонност на жената и мълчаливо посочи пижамата от яркочервен бархет.