С бюрото за чужденци работата се уреди по телефона неочаквано бързо, което слиса председателя. Оказа се, че там вече знаели за намерението на господин Воланд да живее в апартамента на Лиходеев и нямали нищо против.
— Е, прекрасно! — крещеше Коровиев. Малко замаян от дърдоренето му, председателят заяви, че домсъветът е съгласен да даде под наем за една седмица апартамент №50 на артиста Воланд срещу… Никанор Иванович се позапъна и каза:
— Петстотин рубли на ден.
Сега Коровиев окончателно смая председателя. Той смигна шмекерски към вратата на спалнята, откъдето се чуваха меките скокове на тежък котарак, и изхриптя:
— Значи, за една седмица три хиляди и петстотин, нали?
Никанор Иванович реши, че той ще добави: „Лакомичък сте. Никанор Иванович!“, но Коровиев каза съвсем друго:
— Че това пари ли са! Искайте пет бона, ще снесе. Никанор Иванович се ухили смутено и не забеляза как се намери до бюрото на покойника, на което Коровиев със смайваща бързина и ловкост надраска в два екземпляра договора. След това изхвърча с него до спалнята и се върна, а двата екземпляра се оказаха вече подписани със замах от чужденеца. Председателят също подписа договора. Коровиев го помоли за разписка срещу пет…
— Словом, словом, Никанор Иванович!… хиляди рубли… — И с думи, които някак не подхождаха за такава сериозна работа: — Айн, цвай, драй! — трупна на председателя пет чисто нови пачки, току-що получени от банката.
Последва броене, придружено от шегичките и остроумията на Коровиев от рода на „пара ли е, отваряй си очите“, „око да види, ръка да пипне“ — и тям подобни.
Щом преброи парите, председателят получи от Коровиев паспорта на чужденеца за временна регистрация, сложи го заедно с договора и парите в чантата и не можа да се въздържи, срамежливо помоли за гратисче…
— Иска ли дума! — изрева Коровиев. — Колко билетчета ви трябват, Никанор Иванович, дванайсе, петнайсе?
Зашеметеният председател обясни, че му трябват само две гратисчета, за него и за Пелагея Антоновна, съпругата му.
Коровиев веднага измъкна цяло тесте и със замах попълни за Никанор Иванович гратис за двама души на първия ред. Този гратис преводачът чевръсто връчи с лявата си ръка на Никанор Иванович, а с дясната пъхна в другата ръка на председателя дебела шумоляща пачка. Никанор Иванович й метна бърз поглед, изчерви се до уши, понечи да я върне.
— Не е редно… — измрънка той.
— Не желая да ви слушам — зашепна му на ухо Коровиев, — у нас не е редно, а в чужбина е редно. Ще го обидите, Никанор Иванович, и ще стане неудобно. Положили сте труд…
— Строго наказуемо е — съвсем тихо прошепна председателят и се озърна.
— Ами Къде ги свидетелите? — прошепна в другото му ухо Коровиев. — Питам ви, де ги? Я стига!
И тогава станало, както твърдеше по-късно председателят, чудо: пачката сама изпълзяла в чантата му. После председателят, някак отмалял и дори омаломощен, се намери на стълбището. Вихър от мисли бушуваше в главата му. В нея се въртяха и вилата в Ница, и дресираният котарак, и мисълта, че свидетели наистина няма, а Пелагея Антоновна ще се зарадва на гратиса. Несвързани мисли, но, общо взето, приятни. И все пак някъде много дълбоко в душата му някаква игличка пробождаше председателя. Игличката на тревогата. Освен това още по стълбите сякаш го блъсна в главата мисълта: ами как се е озовал в кабинета този преводач, след като на вратата имаше печат?! И как можа той, Никанор Иванович, да не го попита? Известно време председателят гледа като теле стъпалата, но после реши да плюе на всичко и да не се тормози с този заплетен въпрос…
Щом председателят напусна апартамента, от спалнята се чу нисък глас:
— Не ми хареса този Никанор Иванович. Изпечен мошеник и шмекер. Не може ли да се направи нещо, та повече да не идва?
— Само да заповядате, месир!… — обади се отнякъде Коровиев, но не с треперлив, а с много чист и звучен глас.
Проклетият преводач веднага се намери в антрето, набра там някакъв номер и заговори, кой знае защо, много плачливо в слушалката:
— Ало! Смятам за свой дълг да съобщя, че нашият председател на домсъвета на №302-бис на улица Садовая Никанор Иванович Босой спекулира с валута. В момента в неговия апартамент номер трийсет и пет във вентилационната шахта в клозета има увити във вестник четиристотин долара. Обажда се живущият в посочената къща, в апартамент номер единайсет, Тимофей Квасцов. Но ви заклевам да запазите името ми в тайна. Боя се от мъстта на гореизложения председател.
И сложи слушалката, подлецът!
Какво е станало по-нататък в апартамент №50 не се знае, но се знае какво стана у Никанор Иванович. Той влезе в клозета и сложи кукичката, измъкна от чантата пачката, която му беше натрапил преводачът, и се убеди, че в нея има четиристотин рубли. Тази пачка Никанор Иванович уви в парче вестник и я пъхна в отвора на шахтата.