След пет минути председателят седеше до масата в малката си трапезария. Съпругата му донесе от кухнята старателно нарязана солена селда, обилно наръсена с пресен лук. Никанор Иванович си наля голямшка чаша, изпи я, повтори, набоде на вилицата три парчета селда… и в това време някой позвъни. А Пелагея Антоновна внесе димяща тенджера и само като я погледнеше човек, можеше да се сети, че в нея, в огнения борш, се намира онова, от което по-вкусно на този свят няма — кокал с мозък.
Никанор Иванович преглътна лигите си и заръмжа като пес:
— Да пукнете дано! Не може един залък да хапне човек… Не пускай никого, мене ме няма, няма ме. За апартамента им кажи — стига са вдигали врява. След една седмица ще има заседание.
Съпругата изтича в антрето, а Никанор Иванович извлече с черпака от огнедишащото езеро разцепилата се надлъж кост. И в същия миг в трапезарията влязоха двама граждани, а с тях, кой знае защо много бледа, и Пелагея Антоновна. Като погледна гражданите, Никанор Иванович също пребледня и стана.
— Къде е клозетът? — попита угрижен първият, който беше с бяла рубашка.
Нещо изтрополя по масата (Никанор Иванович беше изтървал черпака върху мушамата).
— Тука е, тука — отвърна забързано Пелагея Антоновна.
Дошлите веднага тръгнаха по коридора.
— Но какво има? — попита Никанор Иванович и ги последва. — У нас не може да има нищо такова… Прощавайте, ама легитимирайте се, ако обичате…
Първият, както вървеше, показа на Никанор Иванович картата си, а в това време вторият вече се беше покачил на едно столче и беше пъхнал ръка в шахтата. На Никанор Иванович му притъмня пред очите. Разгърнаха вестника и в пачката се оказаха не рубли, а непознати пари — сини ли, зелени ли — и с лика на някакъв старец. Впрочем на Никанор Иванович всичко това му се мярна смътно, пред очите му плуваха петна.
— Долари в шахтата… — каза замислено първият и попита меко и учтиво Никанор Иванович: — Ваше ли е пакетчето?
— Не! — отговори със страшен глас Никанор Иванович. — Подхвърлили са го врагове!
— Случва се — съгласи се оня, първият, и пак меко добави: — Е, няма как, ще трябва да предадете и останалите.
— Нямам, нямам! В господа бога ви се кълна, такова нещо в ръце не съм хващал! — извика отчаяно председателят.
Той се спусна към скрина, измъкна с грохот едно чекмедже, а от него чантата си и закрещя несвързано:
— Ето договора… тая гадина преводачът ги е подхвърлил … Коровиев… с пенснето!…
Той отвори чантата, надникна в нея, пъхна ръка, лицето му посиня и той изтърва чантата в борша. Вътре нямаше нищо: нито писмото на Стьопа, нито договора, нито паспорта на чужденеца, нито парите, нито гратисите. С една дума, нищо освен дърводелския метър.
— Другари! — изкрещя яростно председателят. — Дръжте ги, в къщата има нечиста сила!
Не се знае какво й се е привидяло в този миг на Пелагея Антоновна, но тя плесна с ръце и възкликна:
— Покай се, Иванич! Ще ти намалят наказанието!
Никанор Иванович с кръвясали очи вдигна юмруци над главата на жена си и изхриптя:
— У, тъпачко проклета!
След което премаля и се строполи върху стола, очевидно решен да се покори на неизбежното.
През това време на стълбищната площадка Тимофей Кондратиевич Квасцов долепяше ту ухо, ту око към ключалката на вратата на председателя и примираше от любопитство.
След пет минути онези обитатели на сградата, които бяха на двора, видяха как председателят, придружен от още две лица, се запъти право към портата. Разправяха, че Никанор Иванович бил блед като мъртвец, олюлявал се пиянски и нещо мърморел.
А след още един час, тъкмо когато Тимофей Кондратиевич, задъхан от удоволствие, разказваше на съквартирантите как дигнали председателя, в апартамент номер единайсет влезе неизвестен гражданин, повика с пръст Тимофей Кондратиевич да излезе от кухнята в антрето, каза му нещо и изчезна заедно с него.
(обратно)Глава 10. Новини от Ялта
По същото време, когато се случи нещастието с Никанор Иванович, близо до №302-бис, пак на Садовая, в кабинета на финансовия директор на „Вариете“ Римски имаше двама души: самият Римски и администраторът на „Вариете“ Варенуха.
Двата прозореца на големия кабинет на втория етаж на театъра гледаха към Садовая, а друг, точно зад гърба на финдиректора, седнал на бюрото — към лятната градина на „Вариете“, където бяха бюфетите с разхладителни напитки, стрелбището и откритата естрада. Освен бюрото обзавеждането на кабинета включваше куп стари афиши по стената, масичка с гарафа за вода, четири кресла и една поставка в ъгъла, на която беше сложен прашен стар макет на някакво ревю. Е, от само себе си се разбира, че в кабинета имаше и малка, олющена огнеупорна каса, вляво от Римски, до бюрото.