Седнал зад бюрото, Римски още от сутринта беше в лошо настроение, а Варенуха, за разлика от него, беше много оживен и някак трескаво деен. Само че нямаше къде да изразходва енергията си.
Варенуха се криеше в кабинета на финдиректора от гратисчиите, които му тровеха живота, особено в дните, когато се сменяше програмата. А днес беше тъкмо такъв ден.
Щом звъннеше телефонът, Варенуха вдигаше слушалката, и лъжеше:
— Кой? Варенуха? Няма го. Извън театъра е.
— Обади се, моля те, още веднъж на Лиходеев — каза ядосано Римски.
— Бе няма го в къщи. Нали пращах Карпов, в апартамента няма никой.
— На какво прилича това? — съскаше Римски и тракаше на сметачната машина.
Вратата се отвори и един разпоредител вмъкна дебел куп току-що отпечатани допълнително афиши. Върху зелените листове с едри червени букви пишеше:
Днес и ежедневно в театър „Вариете“ извън програмата
ПРОФЕСОР ВОЛАНД
Сеанс на черна магия с пълното й разобличаване
Варенуха метна един афиш върху макета, поотдалечи се, полюбува му се и нареди на разпоредителя веднага да се разлепят всички екземпляри.
— Добре е, хваща окото — каза Варенуха, когато разпоредителят излезе.
— На мене пък цялата тази измишльотина никак не ми харесва — мърмореше Римски, поглеждайки злобно афиша през очилата с рогови рамки, — изобщо чудя се как са му разрешили да включи този сеанс!
— Недей така, Григорий Данаилович, не си прав, това е много тънък ход. Тук солта е в разобличението.
— Не зная, не зная, според мен няма никаква сол, ама той все ще измисли нещо такова! Поне да го беше довел тоя маг! А ти виждал ли си го? Дявол знае откъде го е изнамерил!
Изясни се, че и Варенуха, както и Римски, не е виждал мага. Вчера Стьопа нахлул при финдиректора (като луд, според израза на Римски) с готова чернова на договора, заповядал незабавно да бъде преписан и да се плати. А магът се омел и никой освен Стьопа не го е виждал.
Римски извади часовника си, видя, че е два и пет, и съвсем побесня. Ами тъй де! Лиходеев се обади към единайсет, каза, че ще дойде след половин час и не само не дойде, ами изчезна и от дома си.
— Мене работа ме чака! — вече ръмжеше Римски, сочейки с пръст купчината неподписани книжа.
— Да не го е премазал трамвай като Берлиоз? — каза Варенуха, притиснал ухо в слушалката, от която начесто се чуваха продължителни и съвсем безнадеждни сигнали.
— Нямаше да е лошо… — процеди едва чуто през зъби Римски.
В същия миг в кабинета влезе жена с униформена куртка и фуражка, с черна пола и платненки. От чантичката на колана си жената извади бяло квадратче и тетрадка и попита:
— Тука ли е „Вариете“? Светкавична. Разпишете се.
Варенуха драсна в тетрадката на жената някаква заврънкулка и щом вратата хлопна подире й, разпечати квадратчето.
Като прочете телеграмата, той премига и подаде квадратчето на Римски.
В телеграмата пишеше следното: „Ялта «Вариете» Москва Днес единайсет и половина криминалната милиция се яви кестеняв горнище пижама панталон без обувки психопат се представя Лиходеев директор «Вариете» Пратете светкавична ялтенска милиция къде директорът Лиходеев.“
— Те ти булка, Спасовден! — възкликна Римски и добави: — Още една изненада!
— Лъжедимитрий! — каза Варенуха и заговори в слушалката: — Пощата ли е? По сметката на „Вариете“. Приемете светкавична… Чувате ли ме? … „Ялта Милицията … Директорът Лиходеев Москва Финдиректор Римски“ …
Независимо от съобщението за ялтенския самозванец Варенуха се залови отново да търси по телефона Стьопа къде ли не, но, разбира се, никъде не го намери. И тъкмо докато Варенуха със слушалката в ръка размисляше къде още да се обади, влезе същата жена, която донесе първата телеграма, и връчи на Варенуха ново пликче. Варенуха припряно го разпечата, прочете го и подсвирна.
— Какво пак? — попита Римски и нервно потрепери. Варенуха му подаде мълчаливо телеграмата и финдиректорът видя в нея думите: „Моля повярвайте захвърлен Ялта хипноза Воланд телеграфирайте милицията потвърждение личността Лиходеев.“
Допрели глави, Римски и Варенуха препрочитаха телеграмата, а като я препрочетоха, мълчаливо се втренчиха един в друг.