— Мислих за това! Вече мислих! До Севастопол с влак са към хиляда и петстотин километра. Сложи до Ялта още осемдесет! Е, по въздуха са по-малко, разбира се.
Хм… Да… За никакви влакове не може и дума да става. Но какво тогава? Изтребител? Кой и в какъв изтребител ще пусне Стьопа без ботуши? Защо? Или си е свалил ботушите след пристигането в Ялта? И пак — защо? Абе в изтребител и с ботуши няма да го пуснат! И изобщо не може да става дума за никакъв изтребител! Нали пишат, че се е явил в милицията в единайсет и половина, а говориха по телефона в Москва… момент, момент… и пред очите на Римски възникна циферблатът на часовника му… Той си спомни къде бяха стрелките. Ужас! Беше в единайсет и двайсет! Но тогава какво излиза?! Ако се предположи, че веднага след разговора Стьопа е хукнал към летището и е стигнал там, да речем, за пет минути, което впрочем също е немислимо, излиза, че самолетът моментално е излетял — и е взел за пет минути над хиляда километра? Значи се движи със скорост повече от дванайсет хиляди километра в час! Това е невъзможно и следователно — той не е в Ялта!
Какво остава? Хипнозата? Не съществува хипноза, която да лашне човек на хиляди километри разстояние! Значи, му се привижда, че е в Ялта? Бе на него и да му се привижда, ами на ялтенската милиция — и на нея ли й се привижда?! Но нали телеграфират оттам? Лицето на финдиректора беше просто страшно. През това време някой въртеше и дърпаше отвън дръжката на вратата и се чуваше как куриерката диво крещи:
— Не може? Няма да ви пусна! Убийте ме, ако щете! Заседание?
Римски се овладя, доколкото можа, вдигна слушалката и каза:
— Дайте ми светкавичен разговор с Ялта.
„Умно!“ — възкликна мислено Варенуха. Но разговорът с Ялта не се състоя. Римски пусна слушалката и каза:
— За проклетия линията не работи.
Личеше, че повредата на линията, кой знае защо, особено много го разтревожи и дори го накара да се замисли. Като поразмисли, той хвана пак с една ръка слушалката, а с другата взе да записва онова, което диктуваше в нея:
— Приемете светкавична. „Вариете“. Да. Ялта. Криминалната милиция. Да. „Днес към единайсет и половина Лиходеев говори мен телефона Москва точка После не дойде на работа и да бъде намерен телефона невъзможно точка Почерка потвърждавам точка Мерки надзор над посочения артист взимам Финдиректор Римски.“
„Много умно!“ — помисли си Варенуха, но още не успял да го помисли докрай и през ума му минаха думите: „Глупаво е! Той не може да е в Ялта!“
В това време Римски направи следното: събра внимателно всички получени телеграми и копието от своята, сложи ги в плик, залепи го, написа нещо върху него и го връчи на Варенуха с думите:
— Иван Савелиевич, веднага го занеси лично. Те да се оправят.
„Виж, това вече наистина е умно!“ — каза си Варенуха и сложи плика в чантата си. После набра за всеки случай още веднъж номера на Стьопа, ослуша се, радостно и тайнствено запремига и взе да прави гримаси. Римски проточи врат.
— Мога ли да говоря с артиста Воланд? — сладко попита Варенуха.
— Негова милост са заети — отговори с треперлив глас слушалката, — кой се обажда?
— Администраторът на „Вариете“ Варенуха.
— Иван Савелиевич ли? — радостно възкликна слушалката. — Толкова се радвам да ви чуя. Как сте със здравето?
— Мерси — отвърна изумен Варенуха, — но с кого говоря?
— С неговия помощник, с неговия помощник и преводач Коровиев — каканижеше слушалката, — изцяло съм на вашите услуги, скъпи Иван Савелиевич! Разпореждайте се с мене както намерите за добре. И тъй?
— Извинете, но Степан Богданович Лиходеев в момента няма ли го в къщи?
— Уви, няма го! Няма го! — викаше слушалката. — Той замина.
— А закъде замина?
— Ами извън града, на разходка с кола.
— К… как? Н-на разходка ли? … А кога ще се върне?
— Ами да подишам чист въздух — рече — и ще се върна.
— Аха… — каза объркан Варенуха, — мерси. Ако обичате, предайте на мосю Воланд, че неговият номер е включен за днес, в третата част на програмата.
— Слушам. Да. Разбира се. Непременно. Веднага. На всяка цена. Ще му предам — рязко отсичаше слушалката.
— Всичко хубаво — пожела учуден Варенуха.
— Моля ви да приемете — продължаваше слушалката — моите най-горещи поздрави и пожелания! Успехи! Сполука! Безоблачно щастие! Всичко най-хубаво!
— Ами да, ясно! Нали ти казах — крещеше възбудено администраторът. — Каква Ялта, заминал си човекът на разходка извън града!
— Е, ако е така — пребледня от злоба финдиректорът, — това вече наистина е свинщина, за която просто няма име!