Без никаква уплаха Иван се надигна в леглото и видя, че на балкона стои мъж. И този мъж, притиснал пръст към устните си, прошепна:
— Шшшшт! …
(обратно)Глава 12. Черната магия и нейното разобличаване
Нисък човечец с вехто черно бомбе и крушовиден морав нос, с кариран панталон и лачени обувки се появи на сцената на „Вариете“, яхнал най-обикновен велосипед на две колела. Под звуците на фокстрота направи едно кръгче, после нададе победен вик, от който велосипедът се изправи на задното колело. Човечето се повози на едно колело, после се преобърна надолу с главата, успя в движение да отвинти предното колело и да го търкулне зад кулисите, после продължи пътя си с едното колело, въртейки педалите с ръце.
Върху висока метална мачта на едно колело и със седло на върха се появи пухкава блондинка в трико и къса поличка, обсипана със сребърни звезди, и заобикаля в кръг. Когато се разминаваше с нея, човечето надаваше приветствени възгласи и сваляше с крак от главата си бомбето.
Накрая към тях се присъедини и едно дребосъче на около осем години със старческо лице и заснова между възрастните на велосипедче с две колела и огромен автомобилен клаксон.
След няколко осморки цялата компания, съпроводена от тревожен барабанен откос, стигна до самия ръб на сцената и зрителите от първите редове ахнаха и се дръпнаха, защото на публиката й се стори, че тройката ще се сгромоляса с все возилата си в оркестъра.
Но велосипедистите спряха точно в мига, когато предните колела вече насмалко да хлътнат в бездната върху главите на оркестрантите. С висок вик „Оп!“ велосипедистите скочиха от возилата и се закланяха, русокосата пращаше на публиката въздушни целувки, а дребосъчето изсвири с клаксона смешен сигнал.
Ръкоплясканията разтърсиха сградата, синята завеса се плъзна отляво и отдясно и закри велосипедистите, над вратите угаснаха зелените светлинки с надпис „Изход“ и в паяжината на трапеците горе под купола светнаха като слънца бели глобуси. Настъпи антрактът пред третата и последна част от програмата.
Единственият човек, който ни най-малко не се интересуваше от майсторската велосипедна техника на семейство Джули, беше Григорий Данилович Римски. В пълно усамотение седеше той в кабинета си, хапеше тънките си устни и по лицето му непрекъснато преминаваха спазми. Странното изчезване на Лиходеев беше последвано от съвсем непредвиденото изчезване на Варенуха.
Римски знаеше закъде беше тръгнал Варенуха, ала той отиде и… не се върна! Римски свиваше рамене и си шепнеше:
— Но защо?!
Странно: за делови човек като финдиректора най-простото беше, разбира се, да се обади там, закъдето се бе запътил Варенуха, и да научи какво е станало с него, но ето че до десет часа вечерта той не можа да си наложи да го стори.
Все пак в десет Римски извърши над себе си истинско насилие, вдигна слушалката и разбра, че телефонът му е мъртъв. Куриерът съобщи, че и другите телефони в сградата са повредени. Кой знае защо, това безспорно неприятно, но не и свръхестествено събитие окончателно потресе финдиректора, но го и зарадва: отпадаше необходимостта да се обажда.
Тъкмо когато над главата на финдиректора пламна и запремига червената лампичка, известяваща началото на антракта, влезе куриерът и съобщи, че е пристигнал чуждестранният артист. Финдиректорът, кой знае защо, потрепера, навъси се като облак и тръгна към кулисите да посрещне гостуващия артист, защото нямаше кой друг да го посрещне.
От коридора, където вече ехтяха сигналните звънци, в голямата гримьорна под разни предлози надничаха любопитни. Тук се бяха събрали фокусници с ярки халати и чалми, един кънкьор с бял пуловер, един блед от пудрата водещ, един гримьор.
Пристигналата знаменитост смая всички с необичайно дългия си фрак със странна кройка и с това, че се появи с черно домино. Но най-чудни бяха двамата спътници на черния маг: карираният дангалак с пукнато пенсне и черният тлъст котарак, който влезе на задни лапи, седна най-непринудено на канапето и примижа срещу крушките без абажури в гримьорната.
Римски се помъчи да разтегне в усмивка лицето си, което стана само кисело и зло, и размени поклони с безмълвния маг, седнал на канапето до котарака. Не си подадоха ръце. Затова пък карираният нахалник лично се представи на финдиректора като „техен помощник“. Това изненада финдиректора и го изненада неприятно: в договора не се споменаваше нищо за помощник.