Твърде сдържано и сухо Григорий Данилович попита стоварилия се върху главата му кариран къде е апаратурата на артиста.
— Брилянте наш небесен, скъпоценни господин директоре — отговори с треперлив глас помощникът на мага, — нашата апаратура си е винаги с нас. Ето я! Айн, цвай, драй! — и като повъртя пред очите на Римски възлестите си пръсти, изведнъж измъкна от ушите на котарака принадлежащия на Римски златен часовник с верижка, който се намираше допреди малко в джоба на жилетката на финдиректора под закопчаното сако с верижка, прокарана през илика.
Римски се хвана неволно за корема, присъстващите ахнаха, а гримьорът, който надничаше през вратата, нададе одобрително възклицание.
— Ваше ли е часовничето? Моля, заповядайте — ухили се нагло карираният и подаде на Римски върху мръсната си длан собствеността му.
— С такъв да не се качиш в трамвая — прошепна тихо и весело водещият на гримьора.
Но котаракът демонстрира номер, който къде-къде надминаваше номера с чуждия часовник. Той неочаквано стана от канапето, приближи се на задни лапи до тоалетката пред огледалото, извади с предна лапа запушалката от гарафата, наля в чашата вода, изпи я, върна запушалката на мястото й, после си избърса мустаците с парцала за грим.
Този път дори не ахнаха, а всички само зинаха, единствен гримьорът прошепна възхитен:
— Каква класа!… В това време за трети път тревожно се обади звънецът и всички, възбудени и предвкусващи интересните номера, излязоха вкупом от гримьорната.
След минута глобусите в залата угаснаха, рампата пламна и хвърли червеникави отблясъци върху долния край на завесата, а в осветената пролука пред публиката се появи пълен и весел като дете човек, без брада и мустаци, в смачкан фрак и далеч не белоснежна риза. Това беше добре известното на цяла Москва конферансие Жорж Бенгалски.
— И тъй, граждани — заговори Бенгалски, като се усмихваше с детска усмивка, — сега пред вас ще се яви… — Бенгалски се прекъсна сам и поде с по-друга интонация: — Виждам, че за третата част публиката е станала още повече. Днес тук е събран половината град! Преди няколко дена срещам един приятел и му казвам: „Защо не наминеш? Вчера у дома се беше събрал половината град.“ — А той ми отговаря: „Аз живея в другата половина!“ — Бенгалски направи пауза в очакване да избухне смях, но тъй като никой не се засмя, продължи: — … И тъй, ще се яви известният чуждестранен артист мосю Воланд със сеанс на черна магия. Е, ние с вас, разбира се, знаем — и Бенгалски се усмихна мъдро, — че такава изобщо не съществува — това е чисто суеверие, просто маестро Воланд владее до съвършенство техниката на фокуса, което ще проличи от най-интересната част, а именно при разобличаването на тази техника, и понеже ние всички до един сме и за техниката, и за нейното разобличаване, нека поканим господин Воланд!
Като издърдори всички тия глупости, Бенгалски сплете ръце и ги размаха приветствено в процепа на завесата, от което тя с тихо шумолене се разтвори.
Появата на мага с неговия длъгнест помощник и с котарака, който запристъпва на задни лапи по сцената, много хареса на публиката.
— Креслото! — заповяда тихо Воланд и в същия миг, неизвестно, как и откъде, на сцената се появи кресло, в което магът седна. — Кажи ми, любезни Фагот — попита Воланд карирания нехранимайко, който имаше явно и друго име освен Коровиев, — кажи ми, според теб московското народонаселение доста се е променило, нали?
Магът изгледа притихналата публика, смаяна от появата на креслото от въздуха.
— Точно така, месир — отговори тихо Фагот-Коровиев.
— Имаш право. Гражданите много са се променили, външно имам предвид, както впрочем и самият град. За облеклото да не говорим, но са се появили и тези … как ги казваха… трамваи, автомобили …
— Автобуси — подсказа почтително Фагот. Публиката внимателно слушаше този разговор, предполагайки, че той е прелюдия към магическите фокуси. Кулисите бяха претъпкани с артисти и сценични работници, а сред тях личеше и напрегнатото, бледо лице на Римски.
Физиономията на Бенгалски, който си беше намерил местенце встрани от сцената, взе да изразява недоумение. Той вдигна леко вежди и като се възползува от паузата, подхвана:
— Чуждестранният артист изразява възхищението си от напредналата в техническо отношение Москва, а също и от московчани — при тези думи Бенгалски два пъти се усмихна, най-напред на партера, а после на балкона.