Щом надникна през прозореца, който гледаше към Садовая, лицето му се разкриви и той не просто прошепна, а изсъска:
— Така си и знаех!
На ярката светлина на силните улични лампи видя на тротоара долу една дама по комбинезон и лилави кюлоти. Наистина на главата си дамата носеше шапка, а в ръцете чадър. Около тази ужасно объркана дама, която ту приклякаше, ту се опитваше да бяга нанякъде, се вълнуваше цяла тълпа и тя именно издаваше кикота, от който по гърба на финдиректора преминаваха студени тръпки. Край дамата се суетеше някакъв гражданин, който свличаше шлифера си и от вълнение все не можеше да се справи с ръкава, не успяваше да си издърпа ръката.
Викове и луд смях долетяха и отдругаде, а именно откъм левия изход, и като обърна глава натам, Григорий Данилович видя друга дама по розово бельо. Тя скочи от паважа на тротоара, опита се да се скрие в един вход, но прииждащата публика й преграждаше пътя и нещастната жертва на собственото си лекомислие и страст към тоалетите, измамена от фирмата на отвратителния Фагот, мечтаеше само за едно — да потъне вдън земя. Един милиционер се беше запътил към клетницата, пронизвайки въздуха със свиркането си, а подир милиционера бързаха някакви ужасно весели младежи с каскети. Те именно се смееха и дюдюкаха.
Мустакат мършав файтонджия долетя пред първата гола и рязко спря дръглестата си грохнала кранта. Лицето на мустакатия беше радостно ухилено.
Римски се удари с юмрук по главата, плю и отскочи от прозореца.
Поседя известно време до бюрото, заслушан в улицата. На няколко места свиркането стигна кулминацията си, после взе да утихва. За учудване на Римски скандалът беше ликвидиран някак неочаквано бързо.
Беше дошло време да се действа, трябваше да се пие горчивата чаша на отговорността. През третата част от програмата телефоните се оправиха, сега трябваше да се обажда, да съобщава за станалото, да моли за помощ, да се измъква, да стоварва всичко върху Лиходеев, да отървава себе си и тъй нататък. По дяволите! На два пъти разстроеният финдиректор слага ръка върху слушалката и на два пъти я отдръпва. Изведнъж сред мъртвата тишина на кабинета телефонът сам иззвъня силно право в лицето на финдиректора и той потръпна и изстина. „Здравата съм се изнервил!“ — помисли си той и вдигна слушалката. В същия миг се дръпна от нея и побледня като платно. Тих и същевременно мазен и развратен женски глас прошепна в слушалката:
— Не се обаждай никъде, Римски, че ще има да патиш!
Слушалката тутакси заглъхна. Усещайки как го полазват тръпки, финдиректорът затвори телефона и се озърна, кой знае защо, към прозореца зад гърба си. През редките и с още крехка зеленина клони на клена той видя луната, забързана през прозрачно облаче. Кой знае защо, Римски прикова очи към клоните, гледаше ги и колкото повече ги гледаше, толкова по-силен страх го обземаше.
С голямо усилие финдиректорът се извърна най-сетне от лунния прозорец и се надигна. За обаждане не можеше вече и дума да става, финдиректорът мислеше сега само за едно — как да се махне час по-скоро от театъра.
Ослуша се: сградата на театъра беше безмълвна. Римски разбра, че отдавна е сам-самичък на втория етаж, и при тази мисъл го скова детски непреодолим страх. Ужас го обземаше само при мисълта, че ще трябва сега да мине самичък по пустите коридори и да слезе по стълбите. Събра трескаво от масата хипнотизаторските рубли, пъхна ги в чантата и се окашля, за да си даде поне малко кураж. Кашлицата му излезе хрипкава и слаба.
В този миг му се стори, че изпод вратата на кабинета лъхна изведнъж гнила влага. Тръпки преминаха по гърба на финдиректора. На всичкото отгоре неочаквано взе да бие часовникът и удари полунощ. И това дори накара финдиректора да изтръпне. Но сърцето му съвсем изстина, когато чу, че в бравата на вратата тихо се превърта секретният ключ. Вкопчил в чантата влажни студени ръце, финдиректорът чувстваше, че ако шумоленето в ключалката продължи още малко, няма да издържи и ще закрещи сърцераздирателно.
Най-сетне вратата отстъпи пред нечии усилия, отвори се и в кабинета безшумно влезе Варенуха. Римски, както си стоеше, падна в креслото, защото краката му се подкосиха. Той пое дълбоко въздух, усмихна се някак угоднически и тихо промълви:
— Божичко, как ме уплаши!
Да, тази внезапна поява можеше да уплаши всекиго, но въпреки това беше и много радостна. Показваше се поне една брънка от толкова заплетената история.
— Хайде де, казвай по-скоро! Хайде! Хайде! — изхриптя Римски, като се вкопчваше в брънката. — Какво значи всичко това?!