Изведоха песа от кабинета и го пуснаха във вестибюла, оттам той излезе през главния вход на улицата и заведе хората, които го следваха, до таксиметровата пиаца. Там загуби дирята, която беше надушил. После откараха Асокаро.
Следствието се разположи в кабинета на Варенуха и почна да вика там един по един онези служители на „Вариете“, които бяха свидетели на снощните произшествия по време на сеанса. Нека кажем, че следствието трябваше да преодолява на всяка крачка непредвидени трудности. Нишката непрекъснато се късаше в ръцете му.
Афиши имаше ли? Имаше. Но през нощта бяха налепили върху тях други и сега нямаше за цяр. Откъде се е взел този маг? Че кой го знае. Значи, с него е бил сключен договор?
— Сигурно — отговори развълнуван Василий Степанович.
— Но щом е бил подписан договор, нали е редно да мине през счетоводството?
— Абсолютно задължително — отговори развълнуван Василий Степанович.
— Тогава къде е?
— Няма го — отговори счетоводителят, като ставаше все по-блед и разперваше ръце. Наистина нито в папките на счетоводството, нито при финдиректора, нито при Лиходеев, нито при Варенуха — никъде не можаха да открият и следа от договора.
Как се казва този маг? Василий Степанович не знае, не е бил вчера на представлението. Разпоредителите не знаят, касиерката бърчи, бърчи чело, мисли, мисли и най-сетне каза:
— Во … Май че беше Воланд …
Но може и да не е Воланд, нали? Може и да не е Воланд. Може да е Фоланд.
Оказа се, че в бюрото за чужденци не са чували абсолютно нищо за никакъв Воланд, маг, нито за Фоланд.
Куриерът Карлов съобщи, че магът май се бил настанил в апартамента на Лиходеев. Разбира се, отидоха веднага там, но не намериха никакъв маг. Лиходеев също го нямаше. Домашната прислужница Груня я нямаше и никой не знае къде се е дянала. Председателя на домсъвета Никанор Иванович го нямаше. Пролежнев го нямаше.
Получаваше се нещо съвсем нелепо: изчезнало е цялото ръководство на администрацията, вчера е имало странен скандален сеанс, а кой го е провел и по чие внушение — неизвестно.
Вече наближаваше пладне и трябваше да отворят касата. Но за това, разбира се, не можеше и дума да става! На вратата на „Вариете“ веднага беше окачен огромен картон с надпис: „Днешното представление се отменя“… В опашката това предизвика вълнение, започващо от челото й; тя се повълнува, но в края на краищата взе да се пръска и след около час на Садовая от нея не остана и следа. Следствието си отиде, за да продължи работата си другаде, служителите бяха освободени, оставени бяха само дежурни и вратите на „Вариете“ бяха заключени.
Счетоводителят Василий Степанович трябваше да изпълни незабавно две задачи. Първо, да отиде в Комисията за зрелища и увеселения от по-лек тип и да докладва там за снощните произшествия, и, второ, да се отбие във финзрелищния сектор да предаде парите от вчерашната каса — 21 711 рубли.
Усърдният и изпълнителен Василий Степанович уви парите във вестник, върза пакета на кръст с канап, сложи го в чантата си и тъй като беше отлично запознат с инструкцията, запъти се естествено не към автобуса или трамвая, ами към пиацата за таксита.
Но шофьорите на трите коли, щом видяха пътника, забързан към пиацата с претъпкана чанта, потеглиха и тримата под носа му празни и, кой знае защо, злобно се озърнаха.
Смаян от това обстоятелство, счетоводителят дълго стоя вцепенен, размишлявайки какво може да означава случилото се.
След две-три минути пристигна свободно такси и щом шофьорът зърна пътника, лицето му веднага се разкриви.
— Свободен ли сте? — попита Василий Степанович и се покашля изумен.
— Покажете си парите — отвърна злобно шофьорът, без да поглежда пътника.
Все по-учуден, счетоводителят стисна скъпоценната чанта под мишница, извади от портфейла си банкнота от десет рубли и я показа на шофьора.
— Не тръгвам! — отсече кратко оня.
— Много се извинявам… — подхвана счетоводителят, но шофьорът го прекъсна: