На стълбището изхвърча секретарят на филиала, той явно изгаряше от срам и смущение, и заговори, заеквайки:
— Вижте какво, докторе, това е някакъв случай на масова хипноза и ще трябва… — той не довърши изречението, задави се в думи и изведнъж се чу и неговият тенор:
Шилка и Нерчинск…
— Кретен! — успя да викне госпожицата, но не обясни кого ругае, а вместо това изкара явно насила една рулада. И също запя за Шилка и Нерчинск.
— Овладейте се! Престанете да пеете — обърна се докторът към секретаря.
Личеше си, че секретарят би дал мило и драго, за да спре да пее, но не можеше да спре и заедно с хора уведоми минувачите по уличката, че в дебрите го е пощадил жестокият звяр и куршумът на стрелците не го е улучил.
Щом куплетът свърши, госпожицата първа получи от доктора доза валериан, после той се втурна след секретаря при останалите — и на тях да даде капки.
— Прощавайте, гражданко — обърна се изведнъж Василий Степанович към госпожицата, — един черен котарак да се е отбивал при вас?
— Какъв котарак? — развика се злобно госпожицата. — Магаре се е запънало в нашия филиал, магаре! — и като добави: — Нека чуе! Всичко ще кажа! — наистина разказа какво се беше случило.
Оказа се, че завеждащият градския филиал, който (според думите на госпожицата) „изобщо провали развлеченията от по-лек тип“, страдал от манията да организира най-различни кръжоци.
— Хвърляше прах в очите на началството! — крещеше госпожицата.
За една година завеждащият успял да организира кръжок по изучаване на Лермонтов, по шах и шашки, кръжоци по пинг-понг и езда. За през лятото се заканвал да организира кръжок по гребане в речни води и кръжок по алпинизъм.
И изведнъж днес, през обедната почивка, влязъл той, завеждащият…
— И води под ръка някакъв кучи син — разправяше госпожицата, — кой знае откъде го е довлякъл, с карирано панталонче, с пукнато пенсне и… с безкрайно гадна муцуна!…
Според разказа на момичето веднага го представил на всички обядващи в стола като изтъкнат специалист по хоровите кръжоци.
Лицата на бъдещите алпинисти помрачнели, но завеждащият веднага призовал всички към бодрост, а специалистът казал весело няколко смешки и се заклел, че пеенето ще отнема съвсем малко време, пък ползата от него щяла да е неописуема.
Естествено, както съобщи госпожицата, първи рипнали Фанов и Косарчук, най-големите подмазвачи във филиала, и заявили, че се записват. Тогава останалите служители разбрали, че пеенето няма да им се размине, и им се наложило също да се запишат в кръжока. Решили да пеят през обедната почивка, защото останалото време било заето с Лермонтов и с кръжока по шашки. За да даде пример, завеждащият заявил, че е тенор, и по-нататък всичко протекло като в кошмар. Карираният специалист хормайстор изревал:
— До-ми-сол-до! — измъкнал най-срамежливите иззад шкафовете, където се опитвали да се спасят от пеенето, на Косарчук казал, че има абсолютен слух, захленчил, заскимтял, помолил за уважение към стария диригент и песнопоец, заудрял с пръст камертона и им се примолил да подхванат всички, та да екне високо „Славно море“.
Тогава запели всички. Хем здравата. Карираният наистина си разбирал от работата. Изкарали първия куплет. Диригентът се извинил, казал: „Една минутка!“ — и… изчезнал. Мислили, че той наистина ще се върне след минута, но минали цели десет, а него го нямало. Радост обзела филиалните — изчезнал е!
Но ненадейно някак от само себе си подхванали втория куплет. Повел ги подире си Косарчук, който може и да нямал абсолютен слух, но притежавал твърде приятен висок тенор. Изпели го. Диригентът го няма! Разотишли се по местата си, но едва седнали и неволно запели. Искат да спрат — къде ти! Помълчат две-три минути и пак ревнат. Помълчат — ревнат. Тогава проумели, че ги е сполетяла беда. Завеждащият се заключил в кабинета си от срам.
На това място разказът на госпожицата секна. Валерианът беше помогнал.
След четвърт час пред чугунената ограда на Ваганковская спряха три камиона и в тях се качи целият състав на филиала начело със завеждащия.
Щом първият камион се олюля през портала и излезе на уличката, служителите, застанали прави в каросерията, прегърнати през раменете, веднага отвориха уста и в улицата екна популярната песен. Вторият камион я подхвана, след него третият. Така и потеглиха. Минувачите, забързани по свои си работи, хвърляха към камионите само бегъл поглед, без да се учудват ни най-малко — сигурно някаква група заминаваше на екскурзия извън града. Заминаваха наистина, но не на екскурзия, а за клиниката на професор Стравински.