— Извинявам се — зина, смаян от внезапните нападки, Андрей Фокич, — но аз идвам по друга работа, която няма нищо общо с есетрата.
— Тоест как така няма нищо общо, щом тя е развалена?
— Бяха ни пратили есетра втора преснота — заяви бюфетчията.
— Глупости говорите, гълъбче!
— Защо да са глупости?
— Втора преснота — това е глупост. Преснотата бива само една — първа, първа и последна. А щом есетрата е втора преснота, това значи, че тя е вмирисана.
— Извинете… — поде отново бюфетчията, като не знаеше как да се отърве от заялия се с него артист.
— Не мога да ви извиня — твърдо отсече оня.
— Но аз съм дошъл по друга работа! — изрече бюфетчията, вече съвсем посърнал.
— По друга ли? — учуди се чужденецът маг. — Но каква друга работа е могла да ви доведе при мен? Ако паметта не ми изневерява, между лицата с професия, близка до вашата, познавах само една маркитантка, но то беше отдавна, когато вие още не сте бил роден. Впрочем радвам се. Азазело! Подай табуретка на господин завеждащ бюфета!
Оня, който печеше месото, се обърна, ужаси бюфетчията с кътниците си и чевръсто му подаде една от ниските тъмни дъбови табуретки. Други столове в стаята нямаше.
Бюфетчията промълви:
— Много благодаря — и се отпусна на табуретката. Задното й краче веднага се строши с трясък и бюфетчията изохка, защото много болезнено си натърти задника в пода. Падайки, закачи с крак друга табуретка пред него и изля върху панталона си сложената на нея пълна чаша с червено вино.
Артистът възкликна:
— Ах! Да не се ударихте?
Азазело помогна на бюфетчията да стане, подаде му друга табуретка. Бюфетчията със страдалчески глас се отказа от предложението на домакина да си свали панталона и да го изсуши на огъня и безкрайно притеснен в мокрото си бельо и горни дрехи, седна предпазливо на друга табуретка.
— Обичам да седя на ниско — заговори артистът, — от ниско не се пада толкова зле. Да, и тъй, бяхме се спрели на есетрата, нали? Гълъбче! Стоката трябва да е прясна, прясна и още веднъж прясна; това трябва да бъде девизът на всеки бюфетчия. Впрочем не бихте ли желали да опитате…
На алената светлина от камината пред бюфетчията проблесна шпага и Азазело сложи върху златното блюдо цвъртящ къс месо, поля го с лимонов сок и подаде на бюфетчията златна двузъба вилица.
— Много благодаря… но аз…
— Не, не, опитайте!
Бюфетчията сложи от учтивост една хапка в уста и веднага разбра, че дъвче нещо наистина много прясно и най-важното — необикновено вкусно. Но докато дъвчеше ароматното сочно месо, бюфетчията едва не се задави и не падна втори път. От съседната стая влетя голяма тъмна птица и докосна леко с крило плешивата глава на бюфетчията. Когато птицата кацна на камината до часовника, оказа се, че е сова. „Господи, боже мой! — помисли си нервният като всички бюфетчии Андрей Фокич. — Ама че апартаментче!“
— Чаша вино? Бяло, червено? Вино от коя страна предпочитате по това време на деня?
— Много благодаря… не пия…
— Напразно! Тогава може би да хвърлим едни зарове? Или обичате други игри? Домино, карти?
— Не играя — отвърна, вече уморен, бюфетчията.
— Лошо — реши домакинът, — прощавайте, но има нещо съмнително в мъжете, които избягват виното, игрите, обществото на прелестни жени, разговорите на чашка. Такива хора или са тежко болни, или тайно мразят околните. Наистина, възможни са изключения. Между лицата, които са сядали с мене на пиршество, е имало и ужасни подлеци! И тъй, бих искал да чуя по каква работа сте дошли.
— Вчера вие благоволихте да правите фокуси…
— Аз? — възкликна изумен магът. — Но моля ви! Та това дори някак не ми прилича!
— Извинете — каза слисаният бюфетчия, — но нали… сеансът на черна магия…
— Ах, е да, да! Скъпи мой! Ще ви открия една тайна: аз не съм никакъв артист, просто ми се дощя да видя московчаните накуп, а най-удобно беше това да стане в театър. Затова моята свита — той кимна към котарака — направи този сеанс, а аз само седях и гледах московчаните. Но моля ви, не пребледнявайте, ами кажете какво именно във връзка с този сеанс ви е довело при мен?
— Ами нали, както знаете, между другото и едни хартийки падаха от тавана — бюфетчията сниши глас и се озърна засрамен — и всички се втурнаха да ги хващат. После идва при мен в бюфета един млад човек, дава ми десет рубли, аз му връщам осем и петдесет… След него — втори…
— Също млад?
— Не, възрастен. Трети, четвърти. Аз все връщам. А днес, като седнах да проверя касата, гледам — вместо пари нарязани хартийки. Сто и девет рубли дефицит за бюфета.