— Изпратен съм да ви поканя тази вечер на гости.
— Какво бълнувате, какви гости?
— При един твърде прочут чужденец — каза многозначително червенокосият и присви око. Маргарита ужасно се ядоса.
— Нова порода се развъдила — уличен сводник! — каза тя и стана да си върви.
— Покорно благодаря за подобни поръчения! — възкликна обиден червенокосият и измърмори подир отдалечаващата се Маргарита: — Идиотка!
— Мръсник! — обърна се тя и веднага чу след себе си гласа на червенокосия:
— Мракът, нахлул откъм Средиземно море, погълна омразния за прокуратора град. Изчезнаха висящите мостове, свързващи храма със страшната Антониева кула… Изчезна Нерушалаим, великият град, като да не беше съществувал на този свят… Я ми се махайте от главата с вашата обгоряла тетрадка и изсушената ви роза! Стойте си тука сама на пейката и го умолявайте да ви върне свободата, да ви остави да дишате спокойно, да изчезне от паметта ви!
Пребледняла, Маргарита се върна при пейката. Червенокосият я гледаше с присвити очи.
— Нищо не разбирам — заговори тихо Маргарита Николаевна, — за листата все някак бихте могли да научите… да се промъкнете, да надникнете… Наташа е подкупена, нали? Но как можахте да прочетете мислите ми? — и добави със страдалческа гримаса: — Кажете ми кой сте? От кое учреждение?
— Ама че досадно — изръмжа червенокосият и заговори по-високо: — Извинете, но нали ви обясних, че не съм от никакво учреждение! Седнете, моля ви.
Маргарита се подчини безпрекословно, но все пак, докато сядаше, попита още веднъж:
— Кой сте вие?
— Е, хубаво де, казвам се Азазело, но на вас това, така или иначе, нищо не ви говори.
— Бихте ли ми казали откъде знаете за листата и за мислите ми?
— Няма да ви кажа — отвърна сухо Азазело.
— А за него знаете ли нещо? — прошепна молещо Маргарита.
— Е, да речем, че зная.
— Умолявам ви: кажете ми само едно, жив ли е? Не ме измъчвайте.
— Да, жив е, жив — отвърна неохотно Азазело.
— О, боже!
— Много ви моля, без вълнения и възгласи — каза намръщен Азазело.
— Прощавайте, прощавайте — заповтаря вече покорната Маргарита, — разбира се, разсърдих ви се. Но съгласете се, ако на улицата канят една жена на гости… Уверявам ви, че не страдам от предразсъдъци — усмихна се тъжно Маргарита, — но не се срещам с никакви чужденци, нямам никакво желание да общувам с тях… и освен това мъжът ми… Моята трагедия е, че живея с човек, когото не обичам, но смятам, че е недостойно да му причинявам неприятности. Видяла съм от него само добро…
Азазело изслуша с нескрита скука обърканите й думи, после изрече сурово:
— Ще ви помоля една минутка да помълчите. Маргарита покорно млъкна.
— Каня ви при съвсем безопасен чужденец. За това посещение няма да знае абсолютно никой. Гарантирам!
— Но за какво съм му дотрябвала? — попита плахо Маргарита.
— Това ще научите по-късно.
— Разбирам… Аз трябва да му се отдам — каза замислено Маргарита.
В отговор Азазело се усмихна надменно и отвърна така:
— Смея да ви уверя, че всяка жена би могла само да мечтае за това — муцуната на Азазело се разкриви, леко ухилена, — но ще трябва да ви разочаровам — такова нещо няма да има.
— Но какъв е този чужденец?! — възкликна объркана Маргарита, и то така високо, че близките минувачи се обърнаха. — И каква полза ще имам да ходя там?
Азазело се наведе към нея и прошепна многозначително:
— О, много голяма… Ще се възползвате от случая…
— Какво? — възкликна Маргарита с широко разтворени очи. — Ако ви разбирам добре, вие намеквате, че там ще мога да науча нещо за него?
Азазело мълчаливо кимна.
— Отивам! — възкликна високо Маргарита и се вкопчи в ръката на Азазело. — Ако ще накрай света!
Азазело въздъхна с облекчение, отпусна се на облегалката, закривайки с гръб името „Нюра“, изрязано на нея с едри букви, и заговори иронично:
— Мъчно нещо сте това жените! — Той пъхна ръце в джобовете и изпружи напред крака. — Защо трябваше мен да пращат за тая работа? Нека ходи Бегемот, той е обаятелен…
Маргарита заговори с трепереща и жалка усмивка:
— Престанете да ме обърквате и да ме измъчвате с вашите недомлъвки… Аз съм един нещастен човек и вие използвате това. Напъхвам се в някаква странна история, но, кълна ви се, само защото ме помамихте с думи за него! Свят ми се вие от всички тези загадки.
— Без драми, без драми — направи гримаса Азазело, — но трябва и вие да ми влезете в положението. Да фрасна администратора по муцуната, да изхвърля чичото от къщата, да улуча човек с куршум или да свърша друга някоя дреболия — това си ми е специалност. Но да разговарям с влюбени жени — а, не, покорно благодаря. От половин час ви кандърдисвам! Значи, ще дойдете?