— Ще дойда — отвърна просто Маргарита Николаевна.
— Тогава бъдете тъй добра да вземете това — каза Азазело, извади от джоба си кръгла златна кутийка и я подаде на Маргарита с думите: — Ама скрийте я де, че минувачите гледат. Тя ще ви потрябва, Маргарита Николаевна. Доста сте поостаряла от мъка през последната половин година. (Маргарита пламна, но не отвърна нищо, а Азазело продължи). — Бъдете тъй добра довечера, точно в девет и половина, да се съблечете гола и да си намажете с този крем лицето и цялото тяло. После правете каквото щете, но да сте до телефона. В десет ще ви се обадя и ще ви кажа всичко необходимо. От вас не се иска нищо, ще бъдете откарана където трябва и няма да ви се причинят никакви неприятности. Ясно ли е?
Маргарита помълча, после отвърна:
— Ясно. Това нещо е от чисто злато, личи по тежестта. Е добре, аз отлично разбирам, че ме подкупвате и ме въвличате в някаква съмнителна история, за която скъпо ще си платя…
— Ама на какво прилича това? — почти изсъска Азазело. — Пак ли почвате?
— Но почакайте!
— Върнете ми крема.
Маргарита стисна силно кутийката и продължи:
— Не, не, почакайте… Разбирам на какво се решавам. Но върша всичко само заради него, защото не ми е останала на този свят никаква друга надежда. Обаче искам да ви кажа, че ако ме погубите, това ще е срамно за вас! Да, срамно! Аз загивам в името на любовта! — и като се удари в гърдите, Маргарита погледна към слънцето.
— Върнете ми го — изсъска злобно Азазело, — върнете ми го и да върви всичко по дяволите. Да пратят Бегемот.
— О, не! — възкликна Маргарита, учудвайки минувачите. — Съгласна съм на всичко, съгласна съм да играя комедията с намазването, съгласна съм накрай света да ида. Няма да ви го върна!
— Ха! — викна внезапно Азазело, опули се срещу градинската ограда и взе да сочи нанякъде с пръст.
Маргарита се обърна, накъдето сочеше Азазело, но не видя там нищо особено. Тогава се извърна към Азазело да получи обяснение за нелепото „Ха!“, но вече нямаше кой да й даде обяснение: тайнственият събеседник на Маргарита Николаевна беше изчезнал. Маргарита бръкна веднага в чантичката, в която преди възгласа на Азазело беше скрила кутийката, и се убеди, че е там. Тогава, без да мисли за нищо, Маргарита напусна тичешком Александровската градина.
(обратно)Глава 20. Кремът на Азазело
Във вечерното чисто небе висеше кръгла луна, и се провираше през клоните на клена. Липите и акациите украсяваха земята със сложна картина от петна. Трикрилият прозорец на еркера, отворен, но с пуснато перде, светеше с бясна електрическа светлина. В спалнята на Маргарита Николаевна бяха запалени всички лампи и осветяваха пълното безредие в стаята. Върху одеялото на леглото бяха метнати комбинезони, чорапи и друго бельо, смачкано бельо бе разхвърляно и по пода заедно със стъпкана в бързината кутия цигари. Върху нощното шкафче имаше обувки, недопита чаша кафе и пепелник, в който димеше фас. На облегалката на стола висеше черна официална рокля. В стаята миришеше на парфюм. Освен това в нея се промъкваше отнякъде миризма на нажежена ютия.
Маргарита Николаевна седеше пред голямото огледало по хавлия на голо и с черни велурени обувки. Пред нея, до кутийката, получена от Азазело, беше сложено часовниче със златна верижка и Маргарита не откъсваше очи от циферблата. От време на време почваше да й се струва, че часовничето се е повредило и стрелките не се движат. Но те се движеха, макар и много бавно, като залепени, и най-сетне голямата стрелка изпълзя до двайсет и деветата минута от десетия час. Сърцето на Маргарита силно затуптя и тя не можа дори да посегне веднага към кутийката. Като се овладя, Маргарита я отвори и видя в кутийката мазен жълтеникав крем. Стори й се, че той лъхна на блатна тиня. С върха на пръста Маргарита сложи малко крем върху дланта си и още по-силно й замириса на блатни треви и на гора, после почна да разтрива с длан крема по челото и по бузите си. Кремът се мажеше леко и на Маргарита й се струваше, че моментално се изпарява. Като се намаза с малко крем, Маргарита погледна в огледалото и изтърва кутийката право върху стъклото на часовника, което се покри с пукнатини. Маргарита затвори очи, после се погледна още веднъж и лудо се разсмя.
Веждите й, изтънени с пинсета до конец, се бяха сгъстили и се извиваха на красиви черни дъги над очите, станали зелени. От тънката вертикална бръчица между очите, която се беше появила тогава, през октомври, когато изчезна Майстора, не беше останал и помен. Нямаше ги и жълтеникавите сенки край слепоочията и едва забележимите ситни бръчици до външните ъгълчета на очите. Бузите й розовееха равномерно, челото й бе станало бяло и чисто, от студеното къдрене нямаше и следа.