— А, здравейте, Николай Иванович — каза тъжно Маргарита, — добър вечер! От заседание ли се връщате?
Николай Иванович не отговори.
— Пък аз — продължи Маргарита и се надвеси още повече над градината — седя, както виждате, сама, скучая, гледам луната и слушам валса.
Маргарита вдигна лявата си ръка към слепоочието да оправи кичур коса, после каза сърдито:
— Това е неучтиво, Николай Иванович! Все пак дама съм. В края на краищата! Просташко е да не отговаряте, когато се обръщам към вас.
На лунната светлина можеше да се различи и последното копче върху сивата жилетка на Николай Иванович и последното косъмче на светлата му клиновидна брадичка. Той изведнъж се усмихна налудничаво, стана от пейката и, види се, загубил от смущение ума и дума, вместо да свали шапка, замахна с чантата встрани и присви крака в коленете, сякаш се канеше да заиграе казачок.
— Ах, какъв скучен тип сте, Николай Иванович! — продължи Маргарита. — Изобщо всички така сте ми омръзнали, че просто нямам думи, и съм толкова щастлива, че се разделям с вас! Я се пръждосвайте по дяволите!
В този миг в спалнята зад Маргарита гръмна телефонът. Маргарита скочи от перваза, забрави веднага Николай Иванович и грабна слушалката.
— Обажда се Азазело! — чу се в слушалката.
— Мили, мили Азазело! — възкликна Маргарита.
— Време е! Излитайте — каза Азазело и по тона му личеше, че му е приятен искреният радостен порив на Маргарита, — когато минавате над вратата на градината, извикайте: „Невидима!“ След това се повъртете над града да посвикнете и поемете на юг, вън от града и право към реката. Очакваме ви!
Маргарита затвори телефона и в същия миг чу как в съседната стая закуцука нещо дървено и заудря по вратата. Маргарита отвори и метлата с дълга дръжка влезе с четината нагоре и затанцува в спалнята. Дръжката ритмично чукаше по пода, тропаше нетърпеливо и понечваше да скочи на прозореца. Маргарита изпищя от възторг и яхна метлата. Едва сега на ездачката й мина през ум, че в суматохата е забравила да се облече. Изгалопира до леглото и грабна каквото й падна — небесносиня нощница. Развя я като знаме и излетя през прозореца. В градината валсът гръмна още по-мощно. Маргарита се плъзна през прозореца долу в градината и видя Николай Иванович на пейката. Той сякаш се беше вцепенил и се вслушваше напълно зашеметен във виковете и грохота, които долитаха от осветената спалня на горните съседи.
— Сбогом, Николай Иванович! — викна Маргарита и се завъртя пред Николай Иванович.
Той изохка и като местеше конвулсивно длани по пейката, плъзна се чак до края й и бутна чантата си на земята.
— Сбогом завинаги! Аз отлитам! — викаше Маргарита, заглушавайки валса. В същия миг се сети, че нощницата не й трябва, разсмя се зловещо и я метна на главата на Николай Иванович. Ослепеният Николай Иванович рухна от пейката върху плочите на алеята.
Маргарита се обърна да погледне за сетен път къщата, в която беше страдала толкова дълго, и видя в пламтящия прозорец разкривеното от изненада лице на Наташа.
— Сбогом, Наташа! — викна Маргарита и дръпна метлата нагоре. — Невидима, невидима! — викна още по-силно и между клоните на клена, които я шибнаха по лицето, прелетя над вратата на градината и изхвърча в уличката. След нея полетя и съвсем обезумелият валс.
(обратно)Глава 21. Полетът
Невидима и свободна! Невидима и свободна! Маргарита прелетя над своята уличка и се озова в друга, която я пресичаше перпендикулярно. Прекоси за миг тази пресечка — занемарена и кърпена, криволичеща и дълга, с разкривена врата на магазинчето, в което се продаваше наливна газ и шишенца с течност срещу насекоми, и веднага проумя, че макар да е съвсем свободна и независима, все пак трябва да проявява и в насладите си поне малко благоразумие. По чудо успя да спре и да избегне смъртоносно сблъскване със старата разкривена улична лампа на ъгъла. Маргарита съумя някак да я заобиколи, стисна по-яко метлата и полетя по-бавно, като внимаваше за жиците и фирмите, окачени напреко над тротоара.
Третата пресечка излизаше право на Арбат. Там Маргарита овладя напълно управлението на метлата, разбра, че тя се подчинява на най-лекото докосване с ръка или крак и че докато лети над града, трябва добре да внимава и много-много да не буйства. Освен това още в пресечката й стана съвсем ясно, че минувачите не я виждат. Никой не виреше глава, не викаше: „Я виж, виж!“, не се стъписваше, не пищеше и не припадаше, не се кискаше като луд.