Но трябва да предположим все пак, че професорът е разказвал, иначе ще се наложи да допуснем, че същото е сънувал и Берлиоз, защото той се взря внимателно в лицето на чужденеца и се обади:
— Вашият разказ е изключително интересен, професоре, въпреки че далеч не съвпада с евангелските.
— Но моля ви — усмихна се снизходително професорът, — тъкмо вие би трябвало да знаете, че от написаното в евангелията абсолютно нищо не е ставало в действителност и ако почнем да се позоваваме на евангелията като на исторически извор… — той пак се усмихна, а Берлиоз просто онемя, защото беше казал съвсем същото, дума по дума, на Бездомни, докато вървяха двамата по Бронная към Патриаршите езера.
— Вярно — отвърна Берлиоз, — но се боя, че никой не е в състояние да потвърди истинността на онова, което ни разказахте.
— О, не! Има кой да го потвърди! — много уверено отвърна професорът, който изведнъж заговори на лош руски, и неочаквано помами тайнствено двамата приятели да се приближат още към него.
Те се наведоха от двете му страни и той каза, но вече без какъвто и да било акцент, който, дявол знае защо, ту изчезваше, ту се появяваше:
— Работата е там… — професорът плахо се озърна и зашепна, — че аз присъствах лично на всичко това. Бях на балкона при Пилат Понтийски и в градината, когато той разговаряше с Каиафа, а също и на подиума, само че тайно, инкогнито, тъй да се каже, и ви моля никому нито дума и абсолютна тайна!… Шшшт!
Настъпи мълчание и Берлиоз пребледня.
— Вие… вие откога сте в Москва? — с треперещ глас попита той.
— О, аз току-що, само преди миг пристигнах в Москва — отвърна смутено професорът и едва сега приятелите се сетиха да надникнат по-внимателно в очите му и се убедиха, че лявото, зеленото, е съвсем безумно, а дясното е празно, черно и мъртво.
„Ето обяснението на всичко! — си каза разтревожен Берлиоз. — Пристигнал е луд немец или току-що си е загубил ума на Патриаршите. Ама че работа!“
Да, наистина, това обясняваше всичко, и безкрайно странната закуска у покойния философ Кант, и дивотиите за олиото и за Анушка, и предсказанията, че главата ще бъде отсечена, и всичко останало — професорът е побъркан.
Берлиоз веднага съобрази какво трябва да направи. Той се отпусна върху облегалката и зад гърба на професора взе да намига на Бездомни — недей да му противоречиш, искаше да му каже, — но обърканият поет не разбра тези знаци.
— Да, да, да — възбудено заговори Берлиоз, — впрочем всичко това е възможно! Дори твърде възможно: и Пилат Понтийски, и балконът, и всичко останало… А вие сам ли пристигнахте или със съпругата си?
— Сам, сам, аз винаги съм сам — с горчивина отвърна професорът.
— Ами къде са нещата ви, професоре? — хитро го подпитваше Берлиоз, — в „Метропол“? Къде сте отседнали?
— Аз? Никъде — отвърна слабоумният немец, а зеленото му око блуждаеше с дива мъка по Патриаршите езера.
— Как така? Но… къде ще живеете?
— Във вашия апартамент — изведнъж нагло отвърна лудият и намигна.
— Аз… аз много се радвам — замънка Берлиоз, — но, повярвайте, при мен ще ви бъде неудобно… в „Метропол“ има чудесни стаи, това е първокласен хотел…
— А дяволът също ли не съществува? — изведнъж весело се обърна болният към Иван Николаевич.
— И дяволът…
— Не му противоречи! — само с устни прошепна Берлиоз; той се отметна още по-енергично зад гърба на професора и взе да прави гримаси.
— Няма никакъв дявол! — изкрещя Иван Николаевич тъкмо каквото не биваше, объркан от цялата тази каша. — Ама че навлек! Стига с тия смахнати дивотии!
И тогава лудият се разсмя така, че от липата над главите на седналите изхвърча врабец.
— Е, не, наистина става интересно! — тресеше се от смях професорът. — Но какво е това — при вас за каквото и да попиташ, все го няма! — Смехът му секна отведнъж и нещо естествено при психическо заболяване, след смеха той изпадна в друга крайност, ядоса се и кресна гневно: — Та, значи, изобщо не съществува, а?
— Успокойте се, успокойте се, успокойте се, професоре — мънкаше Берлиоз от страх да не прекалят с болния, — поседете тук мъничко с другаря Бездомни, аз само ще изтичам до ъгъла да врътна един телефон, а после ще ви изпратим докъдето искате. Та вие не познавате града…
Планът на Берлиоз трябва да се признае за правилен: той искаше да изтича до най-близкия телефон и да съобщи в бюрото за чужденци, че някакъв пристигнал от чужбина консултант се намира на Патриаршите езера и състоянието му е явно ненормално. И трябва да се вземат мерки, инак става някаква неприятна идиотщина.