Поетът вдигна свещта над главата си и каза високо:
— Здравейте, приятели! — после надникна под най-близката маса и възкликна мъчително: — Не, няма го тук!
Чуха се два гласа. Басът каза безмилостно:
— Чиста работа. Алкохолно отравяне.
А вторият, женски, уплашен, произнесе думите:
— Как го е пуснала милицията да върви така по улиците?
Иван Николаевич чу и се обади:
— На два пъти искаха да ме спрат на Скатертная и тука, на Бронная, но аз прескочих една ограда и нали виждате, изподрах си бузата! — после Иван Николаевич вдигна свещта и викна: — Братя в литературата! — пресипналият му глас укрепна и стана по-пламенен. — Чуйте ме всички! Той се появи! Трябва веднага да го хванете, иначе той ще извърши неописуеми поразии!
— Какво? Какво? Какво каза? Кой се е появил? — долетяха гласове от всички страни.
— Консултантът — отвърна Иван Николаевич, — и този консултант преди малко уби на Патриаршите Миша Берлиоз.
Сега хората от вътрешната зала се изсипаха на верандата, около Ивановото пламъче се струпа тълпа.
— Моля, моля, кажете по-точно — прозвуча тих и любезен глас до ухото на Иван Николаевич, — кажете, как така го е убил? Кой го е убил?
— Чуждестранният консултант, професор и шпионин! — отговори Иван и се озърна.
— А как се казва? — тихо го попитаха на ухото.
— Ах, името му! — възкликна с горчивина Иван. — Да му знаех името! Не успях да му разчета името на визитната картичка… Помня само първата буква — „В“, името му започва с „В“! Но какво ли ще е това име с „В“? — сам се запита Иван, хвана се за челото и изведнъж замърмори: — В, в, в! Ва… Во… Вашнер! Вагнер! Вайнер? Вегнер, Винтер? — косата му се изправи от напрежението.
— Вулф? — жалостиво извика някаква жена. Иван се разсърди.
— Глупачка! — кресна той, търсейки с очи извикалата. — Какво общо има Вулф? Вулф няма никаква вина! Во, во… Не, Така няма да си спомня! Вижте какво, граждани: обадете се веднага в милицията да пратят пет мотоциклета с картечници за залавянето на професора. И да не забравите да кажете, че с него има още двама: някакъв кариран дангалак… с пукнато пенсне… и един черен тлъст котарак. Пък аз през това време ще претърся Грибоедов… Усещам, че е тук!
В силна възбуда Иван разбута стълпените хора, заразмахва свещта, като се капеше с восък, и занаднича под масите. Тогава се чу думата: „Лекар!“ и нечие мило месесто лице, избръснато, охранено и с рогови очила, се появи пред Иван.
— Другарю Бездомни — заговори лицето с юбилеен глас, — успокойте се! Вие сте потресен от смъртта на обичания от всички нас Михаил Александрович… не, просто Миша Берлиоз. Ние прекрасно ви разбираме. Необходимо ви е спокойствие. Сега приятелите ще ви сложат да си легнете и вие ще се унесете…
— Абе ти — озъби му се Иван, — ти разбираш ли, че трябва да хванем професора? Какво ми се вреш с тия глупости! Кретен!
— Но, другарю Бездомни, моля ви се!… — отвърна лицето, изчерви се, заотстъпва и вече сто пъти съжали, че се е намесило в тази история.
— А не, тъкмо на тебе няма да ти простя — с неизразима омраза изрече Иван Николаевич.
Гърч обезобрази лицето му, той бързо премести свещта от дясната си ръка в лявата, замахна широко и зашлеви съчувстващото лице по ухото.
Тогава се сетиха да се нахвърлят върху Иван и се нахвърлиха. Свещта угасна и очилата, изхвърчали от лицето, бидоха веднага стъпкани. Иван нададе страшен боен вопъл, който се чу, за всеобщо удоволствие, чак на булеварда, и почна да се брани. Зазвънтяха падащи от масите съдове, жените закрещяха.
Докато келнерите връзваха поета с пешкири, в гардероба се водеше разговор между командира на брига и портиера.
— Ти видя ли го, че е по наполеонки? — студено попита пиратът.
— Но, Арчибалд Арчибалдович — разтрепера се портиерът, — как можех да не го пусна, нали е член на МАССОЛИТ?
— Ти видя ли го, че е по наполеонки? — повтори пиратът.
— Но моля ви се, Арчибалд Арчибалдович — цял пламна портиерът, — какво можех да направя? Аз разбирам, на верандата има дами…
— С дамите това няма нищо общо, на дамите им е безразлично — отговори пиратът, като буквално изгаряше с очи портиера, — но на милицията не й е безразлично! Човек може да върви по долни дрехи из улиците на Москва само в един-единствен случай — ако е придружен от милиция и отива на едно-единствено място — в районното управление на милицията! А ти като портиер трябва да знаеш, че видиш ли такъв човек, длъжен си на секундата да свиркаш. Чуваш ли какво става?