Стив гледаше как Тоширо изправи рамене и се заклати към приятелите си. Би било истинска глупост да разчита на джапа да му помогне за бягството. Или да доведе Клиъруотър. Тя трябваше да дойде в Херън Пул по същия начин, по който беше осигурила неговото прехвърляне — като влезе в главата на генералния консул.
Когато самураите си тръгнаха, Кадилак каза на Стив какво са решили. Първо дванадесетте завършени и полузавършени самолета трябваше да се преработят в двуместни с двойно управление. Двадесет и четирима самураи щяха да бъдат изпратени в Херън Пул да бъдат тествани и дванадесетимата най-добри щяха да минат инструктаж за безмоторни летци. След като започнеха самостоятелни полети, шестимата най-добри от тази група щяха да преминат на модела с ракетна тяга. Когато достигнеха желаното ниво на майсторство, щяха да демонстрират летателните си умения пред Мин-Орота и Яма-Шита и — предполагаше се — пред самия шогун.
— Определиха ли дата?
— Да. След един месец. Ако го отложат за по-късно, шогунът няма да е тук. Той прекарва лятото на един голям остров край брега на Ро-дирен, след това, през Жълтеенето, отива на юг.
Стив замислено кимна. Кадилак използва мютския термин за есента, но беше факт, че времето минава.
— Ще трябва да побързаме.
— Да. Но това е твоя грешка. И моя, в известен смисъл. Надхитрихме себе си. Причината, поради която пратеникът на шогуна летя с теб, беше да те провери. Той каза на хората на Мин-Орота, че ако аз мога да науча една тревна маймуна да лети така добре за една седмица, техните самураи все трябва да могат да се обучат за четири.
Стив скри усмивката си.
— Искаш ли да ти помогна?
— Като инструктор? — Кадилак поклати глава. — Няма да го понесат. Те нямат нищо против да те използвам като жертва при изпитания, но няма да приемат един мют да ги учи какво да правят. Това противоречи на всичко, в което са учени да вярват.
— Разбрано, но… трекерите също са роби. Как допускат тях?
— Трудно — въздъхна Кадилак. — Те не ни смятат за хора, но са готови да приемат факта, че Джоди, Дейв и аз притежаваме умения, които те нямат. Докато ги усвоят те са готови да променят отношението си към нас в тези конкретни области. Но след като излезем от кабината, от летището или от работилниците, искат да ни виждат с носове зарити в калта.
— Задници!
— Да, но… така стоят нещата.
— Жалко, че не можах да измия боята и да се пререгистрирам като трекер…
— Е… аз имам малко сапунени листа…
— Имаш?
— Да, цяла китка. Взех и багрило за кожа. С Клиъруотър ги донесохме за… всеки случай.
— Добре сте се сетили — каза Стив. — Да… Радвам се, че ми каза.
— Но няма начин да ти набавя документи.
— Тогава ги подправи. Нали можеш да пишеш. Направи копие от документите на Келсо.
— Не е толкова лесно. Всичката хартия се държи в архива. Не мога да вляза там. Но дори да можех, какво ще правим с плочката на ръката ти? Тя е щампована върху метал. Не виждам как можем да я подправим.
— Да. — Стив сбърчи чело. Изглежда, в края на краищата трябваше да разчитат на пратеника. С неговите връзки той можеше да подготви всичко, което им трябваше, включително пътна карта и компас. — Прав си. — Той отново се замисли, после каза: — Има един начин, по който можем да ускорим работата. Ти, Джоди и Келсо се съсредоточете върху обучението на динките, а аз ще, хм…
— Изпитателните полети ли?
Стив разпери ръце.
— Вие ще ги провеждате. — Подмилкването пред този човек наистина си заслужаваше. — А аз ще видя какво мога да направя за подобряване на работата на ракетите. Сигурен съм, че можем да увеличим мощността им, без теглото да се повиши значително. Какво ще кажеш?
Кадилак обмисли предложението.
— Идеята си я бива.
„Шегуваш ли се? Това не е просто добра идея, амиго, тя е гениална…“
Стив остана с Кадилак в кабинета — изучаваше конструктивните чертежи на планера и се мъчеше да реши как може да се усили конструкцията, за да издържи на допълнителните натоварвания при полет с ракетна тяга, без да се прави основно преустройство.
Търсенето на решение продължи до късно. Някои от чертежите, които трябваше да разгледат, бяха в монтажната работилница и когато спряха работа за вечеря, Кадилак изпрати Стив да ги донесе.
Когато Стив излезе от работилницата с чертежите и тръгна по почти тъмната алея, чу някой да тананика позната мелодия.
„По пътя към Мексико!“