Тоширо стисна меча си още по-силно.
— Моят… шеф?
— Да. Шогунът. Негово величество Йоритомо То-Йота. Той е на колко… на двадесет и осем години? Неженен, но две от четирите му сестри са женени… нали?
— Мръсно дълго куче! Как смееш да произнасяш името му? — Само с крайно усилие на волята Тоширо успя да спре ръката си с меча.
Стив, изглежда, беше забравил за опасността.
— Бъдете разумен. Проявих ли с нещо неуважение? Ако ще вършим работа заедно, не можем да се придържаме към всички условности.
— Внимавай какво говориш, Брикман. Никой не е незаменим. Дори и ти. — Тоширо спря. — Като човек, който не притежава никакво чувство за чест, ти може би си мислиш, че това е празна заплаха. Грешиш. Сделката си е сделка, но има и определени граници. Премини ги и ще бъда принуден да те убия… независимо от последствията. А те ще са ужасни, вярвай ми.
Стив наведе глава.
— Никой не го знае по-добре от мен, господарю. Моите господари са също толкова безмилостни, колкото и вашите.
Отговорът на дългото куче напомни на Тоширо за ужасните рискове, които поема всеки, който играе двойна игра, и той каза:
— Как получи тази информация?
— По същия начин, по който знам, че сте пратеник на вътрешния двор и се казвате Тоширо Хазе-Гава.
— Няма да те предупреждавам пак, Брикман. Внимавай какво приказваш.
— Мислите ли, че се срещнахме случайно? Вие бяхте избран в момента, в който научихме, че двамата избягали мюти са стигнали тук. — Това беше блъф, прибавен към информацията, която Кадилак беше научил от майсторите на желязо. Но пратеникът не го знаеше.
— Избран?
— Като човек, който е открит за нови идеи. С когото може да се прави бизнес. — Стив наблюдаваше внимателно пратеника. — Интелигентен, с въображение, съобразителен… амбициозен. — Последната дума беше най-важна, но беше произнесена небрежно.
Разбрал, че е изпуснал инициативата, Тоширо втренчи в Стив безизразните си очи и зачака.
Стив отвърна на погледа — нито предизвикателно, нито страхливо.
— Не изглеждате изненадан.
— Старая се да избягвам изненадите — отвърна Тоширо. — Ти си пратеник на силна нация. Интересно ми е обаче защо не разкри това преди?
Стив отговори с пресметлива усмивка.
— Сложихте ли всичките си карти на масата? Въпреки пропастта между нашите две общества вие и аз сме… с дължимото уважение, господарю… от един и същи вид.
Тоширо прие казаното със сдържан смях.
— Брикман, въпреки пълната ти липса на почитание съм сигурен, че знаеш поне за няколко случая, когато изпитвах желание да те убия… и с удоволствие ще го направя. — Той вкара с трясък меча в ножницата. — Един ден може би ще имам това удоволствие.
— Не и ако аз ви видя пръв.
Дръзкият отговор накара пратеника да се плесне по бедрото.
— Добре казано! Как… — Той понижи отново глас — Как планираш да избягаш?
— Ще вземем три летящи коня — отговори Стив.
Тоширо се намръщи.
— Но западната граница е на почти хиляда левги оттук. Могат ли тези машини да летят толкова далеч?
— Един ден ще могат… но засега не — излъга Стив. — След като пресечем Хъдсън, ще продължим на югозапад до едно място за среща близко до Скрантън. Нарича се Скара-тана.
— Аха…
— Наши хора ще долетят там да ни вземат. Преди да се смрачи ще сме у дома.
Тоширо направи всичко възможно да не изглежда впечатлен.
— Какво ще стане с жената? Къде и кога искаш да я докарат?
— Не се тревожете за това. Генералният консул ще я върне.
От новината дъхът на Тоширо спря.
— Уредил си това?
— Още не. Планирам да го уредя довечера. Генералният консул е на вечеря с господаря Мин-Орота и няма да се върне до утре сутринта. — Стив беше научил това от един подслушан от Кадилак разговор. — Но, разбира се, вие вече знаете това.
Пратеникът наистина знаеше и вече беше направил планове да се възползва от отсъствието на То-Шиба. Но откъде знаеше Брикман — и какво означаваха думите му?
— Ти… ме учудваш.
— Не виждам защо — отвърна Стив. — Просто си върша работата.
— Но…
— Има едно нещо, с което можете да ми помогнете. — Стив беше взел на сериозно предупреждението на пратеника, но усещаше, че за момента го държи в ръцете си. Той насочи пръст към него. — Докарахте ли коня си?
— Да.
— Страхотно. Радвам се, че можахме да си поговорим, но изоставаме от разписанието. Какви са шансовете да направим една екскурзия до езерото с двата острова?
Въпреки съблазнителното предложение за още един сеанс на телесни наслади Стив не остана дълго в прегръдката на Клиъруотър, след като изясниха последните решаващи подробности. Връщането в Херън Пул означаваше дълго плуване до западната страна на езерото, последвано от три мили тичане. С настъпването на есента нощите бяха станали доста хладни и макар че водата беше относително топла, над нея се носеше гъста светлосива мъгла.