— Ами… точно там всичко се разпадна. Излиза, че куртизанките пътуват само в затворени носилки, които се возят или на колички, или се носят от носачи. Но не мюти. Клиъруотър беше сигурна, че може да вземе пари от генералния консул, но не и идентификационни документи, паспорти и плочки за вратовете.
— Радвам се да го чуя — отвърна мъжът с приличащото на череп лице.
— А остава и проблемът с печатите на ръцете, които се бият на контролните постове.
Мъжът с приличащото на череп лице отново оголи зъби в усмивка.
— Вече разбираш, че това не е безполезна бюрокрация. Тя помага да се контролират хора като теб. — Той бръкна в чантата от лявата си страна, извади нещо и го отвори. Беше красива кутия с принадлежности за писане. Мъжът извади четчица, натопи я в мастило и с бързи, плавни движения написа неразгадаемо послание. След това почисти четката и я прибра.
— Добре. Не ни остава много време, но ще ви помогнем в приготовленията за пътуване… при условие, че успеете да избягате от Херън Пул. През следващите два дни ще ти донесем в колибата карта. Ще я оставим на същото място, на което държиш радионожа. Картата ще те насочи до точка близко до източния бряг на Уда-сона. Полето, където трябва да кацнеш, ще бъде маркирано с празен бял квадрат. Там ще те посрещне един от нашите хора. — Мъжът погледна листа да види дали мастилото е изсъхнало, след това го сгъна и го сложи пред Стив.
— Дай това на твоя приятел, който говори японски. В него е казано какви думи ще използва нашият човек да се представи и какво трябва да му се отговори. След това можете да говорите на бейсик. Той ще ви даде необходимите документи и плочки за вашите мютски роби и за куртизанката. Плюс билети за кораба и пари за пътуване. „Дамата“ ще получи покрита носилка и две прислужнички. Когато сте готови за път, ще ви наеме носачи да пренесат носилката до ферибота. След като пресечете реката, те ще я отнесат до кея. Ние ще предупредим Сайд-Уиндър да ви чака на борда в Ари-бани… макар че според мен вие сами ще установите контакт с него. След като се качите на кораба, ще отплувате до Бу-фаро. А после трябва да се оправяте сами.
Всичко изглеждаше прекалено добро, за да е вярно. Ако ръцете и раменете му не бяха разпънати от агонизиращото схващане, щеше да изкрещи. Стив направи всичко възможно да скрие болката, но гласът му го издаде.
— Аз… просто не знам какво… да кажа!
— Не трябва да казваш нищо — отговори мъжът с приличащото на череп лице, равнодушен към болката на Стив, затвори кутията с преднамерено бавни движения и я сложи настрана. — В този случай действията говорят по-ясно от думите. Ако не спазиш своята част от сделката, вие няма да бъдете допуснати на кораба… нито на никое друго място. Компрендо?
— Напълно! — изпъшка Стив.
— Добре. — Мъжът извади извита кама и я насочи към скута на Стив.
Сърцето на Стив прескочи един удар. Върхът на камата беше насочен опасно ниско, но в последния миг мъжът я вдигна към пъпа му и преряза връвта между врата и слабините. После се изправи и се обърна с гръб, докато двамата пазачи развързваха ръцете на Стив.
— Сега се облечи.
Стив отвърза връвта, стегнала тестисите му, и въздъхна облекчено. Кристо! Когато започна да се облича, установи, че ръцете му са болезнено схванати. За болката в слабините не можеше да направи нищо, освен да се надява, че ще мине. Той се облече и прибра сгънатия лист, съдържащ жизненоважните пароли. Мъжът с приличащото на череп лице угаси фенера и излезе. Но чакаше навън, когато Стив мина между двамата пазачи. Сега, когато беше на крака и извън непосредствена опасност, тримата джапи му изглеждаха по-малко страшни и Стив видя, че е с половин глава по-висок от по-едрия от двамата пазачи. Мъжът с приличащото на череп лице, главният му мъчител, изглеждаше, сякаш стои в дупка. Нищо чудно, че го бяха държали почти свит на две.
— Полицата в колибата ти…
— Да?
— Ако намериш на нея два малки камъка… единият черен, другият бял… значи всичко е наред.
— Разбрах.
Мъжът с приличащото на череп лице отиде с него до края на пътеката, която минаваше между боровете. Зад и под тях Стив зърна езерото — полумесецът беше намерил пролука в облаците и покриваше тъмната му повърхност с плуваща сребърна наметка. Бяха изминали само няколко метра, но черната палатка вече не се виждаше.
Джапът се обърна към него и попита:
— Ще можеш ли да намериш пътя си оттук?
Стив се поклони учтиво.
— Да, господарю.
— Добре. Едно последно нещо. Както ти несъмнено си се досетил, като отплата за оказаните услуги ние получихме няколко подслушвателни устройства от твоите хора. Само от любопитство — мютката беше ли включена в твоята задача?