Трите джонки заобиколиха източния край на Арон-гирен и заплуваха към Кей-пакода срещу свежия вятър, който вдигаше бели гребени върху вълните. С изключение на белите облаци, обхванали като в рамка далечния хоризонт, небето беше ясно и обещаваше хубаво време. Точно каквото беше необходимо за шоуто утре. Яма-Шита беше доволен.
Майсторите на желязо и разнородната маса динки, които сега бяха преобладаващата част от персонала на Херън Пул, свършиха последните заключителни работи върху дванадесетте самолета към шест следобед и се оттеглиха да се приготвят за голямото събитие. Групата трекери беше оставена да почисти работилниците под надзора на специална нощна стража. С постоянните си разпореждания и проверки от името на Кадилак и среднощните заседания при светлината на факли с Джоди и Келсо на Стив бяха започнали да гледат като на част от инвентара и той се възползва от тази възможност, за да се запознае с графика на стражата.
Първоначалният му план беше да зарови парче пластичен експлозив колкото юмрук в главата на ракетната тръба, да му сложи детонатор, след това да напълни тръбата със специална барутна смес. По време на петнадесетсекундното горене пламъкът щеше да си проправи път до тръбата, да запали детонатора и — бумм! Летящият кон щеше да се превърне в обгорени копринени конфети и овъглени трески.
Но нещата не станаха, както бе планирал. Напливът на динки напълно обърка работната програма, а за да се посрещне повишената нужда от ракети, съставът на „силовото отделение“ беше изцяло подменен. Джоди и Келсо — на които Стив разчиташе да извадят от строя ракетите — бяха ангажирани с обучението на пилотите, а той самият беше зает да преглежда и проверява самолетите.
В края на месеца ренегатите бяха освободени от всякаква работа, с изключение на летенето, което ограничаваше напълно ценната свобода на Стив за достъп до всяка операция. За да стане животът му още по-труден, майсторите на желязо непрекъснато променяха програмата и Кадилак обучи осем пилоти на ракетни самолети вместо пет. Незапознат с плана на Стив за бягство, Кадилак почти провали шансовете, като направи допълнителен инструктаж за безмоторен пилотаж на останалите четирима души от първоначално избраните дванадесет. И четиримата бяха летели самостоятелно и се бяха оказали достатъчно опитни. Което означаваше, че — ако майсторите на желязо решаха — можеха да бъдат използвани всичките налични самолети, докато Стив се надяваше половината от тях да са на земята.
Той планираше да открадне само три самолета, но беше невъзможно да се предскаже каква би могла да е реакцията на майсторите на желязо, когато те излетят. Стив се надяваше Клиъруотър да помогне и да ги обърка тотално. Но ако неочаквано възникнеше бурна ответна реакция, някои самолети можеха да бъдат повредени в кръстосана стрелба — така че беше необходимо да има поне един в резерв. На теория чудесно, но трудно да се уреди, тъй като майсторите на желязо променяха плановете си почти ежедневно. Всеки път, когато Стив предприемаше мерки да се справи с новото положение, намираше, че трябва да вземе под внимание поредната промяна в разписанието. Сякаш хората на Мин-Орота допускаха, че някой се готви да провали работата, и подозираха всеки.
Накрая тяхната нерешителност се оказа благодатна маскировка. Когато стана ясно, че Стив практически няма достъп до стаята с барута, той извика АМЕКСИКО и уреди да му спуснат петия и последен пакет. При напълно неочакваната новина, че са изключени от поддържащия екип и дори няма да им разрешат да наблюдават, това беше единственият възможен ход.
В нощта преди шоуто Стив излезе с номера „забравени чертежи“, за да отиде в работилницата, където бяха дванадесетте самолета. И можа да сложи във вечерята на пазача специално лекарство. Началото на съня беше спокойно, периодът на безсъзнание кратък, но дълбок и дъхът на спящия миришеше на саке. От АМЕКСИКО отново се бяха справили добре.
Стив имаше два часа да направи последните връзки. Беше му достатъчен само един. Зарядът от пластичен експлозив, маскиран като подсилена малка дървена паянта, беше вече на място. Стив беше поставил няколко такива по време на направените от него изпитателни полети; другият самолет беше зареден от Джоди и Келсо. Единственото, което трябваше да направи сега, беше да пъхне прибора, който му бяха доставили от АМЕКСИКО. Не беше трудно. Отне му само две минути. Работилниците и барутната стая вече бяха свързани; пакетът за изненада за караулното помещение в оградения двор щеше да бъде поставен утре сутринта. И край.