Стив, който вече си беше на колене, внимателно затвори капака на скривалището и се изправи.
— Много мило от ваша страна, че наминахте. — Търсеше си белята, но изобщо не го беше еня.
Ръката на пратеника стисна дръжката на меча.
— Чувам, че има промяна на плана — каза той през зъби.
— За генералния консул ли говорим?
— Да.
— Какво е станало? Да не би да не дойде?
— Ще дойде. И дори е доволен.
— Значи всичко е наред.
— Уговорката не беше такава, Брикман. Ти знаеш какви са желанията на моя клиент. Той трябва да е във въздуха. Така, както бях аз.
— Е, поради обстоятелства извън нашия контрол, няма да стане точно така. Но не се тревожете, той все пак ще лети.
— И как?
— Не мога да ви обясня в момента. А и няма да го разберете. Но тъй като вашите приятели няма да ми разрешат да летя, ще трябва да използвам прибор, захранван от тъмна светлина. Става ли? Единственото, което мога да ви кажа, е, че няма да бъдете разочарован. И на мен няма да ми се наложи да обяснявам как случайно съм изгубил един много важен пътник. — Той вдигна рамене. — Така че това устройва чудесно и двама ни.
— Ох, Брикман… — въздъхна Тоширо.
— Да — каза Стив. — Знам как се чувствате. Но защо да проваляме цялото удоволствие?
Двамата се втренчиха един в друг. Атмосферата се нажежи. Кадилак, Джоди и Келсо държаха глави наведени надолу. Двамата ренегати имаха чувството, че се виждали джапа някъде, но не знаеха кой е и защо Стив флиртува със смъртта, като го предизвиква в такъв критичен момент. И точно когато напрежението стана непоносимо, на вратата се чу плахо чукане.
Един треперещ глас се обърна към пратеника на японски. Тоширо отговори с груба команда. Вратата се плъзна и се видяха двете коленичили прислужнички. А после между тях се появи Клиъруотър — с маска — и влезе в стаята.
Сърцето на Стив замря, но той не го показа, а попита:
— Защо се забави?
Тоширо, който не разбра, че въпросът е риторичен, отговори вместо нея.
— Носачите й трябваше да се отбият встрани, за да пропуснат процесията.
Клиъруотър не каза нищо. Единствения път, когато беше видяла пратеника, той беше облечен в черно от главата до петите. Макар че го беше срещнала на пътя и гласът му й беше смътно познат, тя не знаеше кой е и какво прави тук. Но тъй като Стив стоеше прав, тя също не коленичи.
Двете прислужнички допълзяха на колене и оставиха багажа на Клиъруотър: голям вързоп и една торбичка.
Тоширо даде някаква заповед на японски и едната прислужничка, все така на колене, му подаде торбата. Той излая друга заповед и двете жени изпълзяха навън заднишком и затвориха вратата.
След миг Стив чу обутите им в памучни чорапи крака бързо да тупкат в коридора. Тоширо му подхвърли торбичката и каза:
— Листата, които искаше. С това изпълнявам моята част от сделката. Погрижи се да изпълниш своята.
Стив кимна.
— Хубаво е да се работи с вас. По-добре излезте отзад, защото…
— Брикман, не ми е нужен съветът ти — сряза го Тоширо. — Вече би трябвало да ти е ясно, че нямаш работа с аматьор.
Стив се поклони.
„На теб също, хубавецо. На теб също…“
Седнали в центъра на голямата трибуна и отделени от другите зрители със стена от три реда собствени самураи, Яма-Шита и Мин-Орота наблюдаваха поляната. Непосредствено под тях, скрити зад балдахин, издигнат да закрие шогуна от погледа на всеки потенциален убиец, седяха генералният консул и пратеникът Тоширо Хазе-Гава. Техните ложи се пазеха от четири страни от правителствени войници от гарнизона в Мара-бара.
Трибуната отдясно на Яма-Шита беше пълна с чиновници и търговци от неговото владение; тази отляво беше заета от фамилията Мин-Орота. На полето пред тях в една линия бяха подредени осем летящи коня, други четири зад тях бяха в шахматен ред. Покритите с блестяща бяла коприна криле и корпуси бяха маркирани от двете страни с хиномару — кървавочервения диск, символ на Ни-Исан, Страната на изгряващото слънце. На опашките имаше два знака: номера с цифри и неговия японски еквивалент.
Чуждестранните маркировки били, за да се ориентират робите, обясни Шигамицу, комендантът на Херън Пул, който седеше между двамата владетели, за да дава отговор на всички интересуващи ги въпроси. Обясни им също, че първите осем летящи коня са комплектувани с ракети, чиято ефективност ще бъде демонстрирана по-късно, а онези зад тях са били използвани като планери за началното обучение.
До носа на всеки самолет стояха по двама самураи — пилот и наблюдател — и помощници роби, наредени в линия под високите опашки. Екипажите на самолетите бяха облечени в бели дрехи. Седмина пилоти бяха от фамилията Мин-Орота, петима — от Яма-Шита; символите на родовете им бяха изрисувани от лявата страна на гърдите и на гърба на туниките.