На две хиляди фуна височина, с разперени ръце и крака, все още има моменти, в които си мислиш, че можеш да летиш вечно и че — стига да знаеш тайната — можеш да се плъзнеш надолу като птица по изящна крива и леко да стъпиш на земята. Чак когато минеш през границата от хиляда фута неочаквано разбираш, че земята с ужасяваща скорост се надига срещу теб и че всичко ще свърши съвсем различно.
Скрити под навеса на ложата и заобиколени от телохранители, Яма-Шита и Мин-Орота наблюдаваха с интерес, но и с ужас, как генералният консул пада към земята с разперени ръце като повредена механична кукла.
Бух!
Тоширо отдавна очакваше този момент, но въпреки това трепна, когато тялото на генералния консул издълба в земята дупка дълбока няколко пръста и се пръсна като презрял пъпеш. „И така, това свърши…“ Обзет от неочаквано веселие, той обърна неспокойния си кон и напусна полето в галоп; от небето още падаха останки.
„Невероятно“ — помисли Джоди и погледна цифровия си часовник — един от трите, които предвидливо им бяха доставили от АМЕКСИКО, за да им помогнат в координиране на бягството. Толкова смърт и разрушение, а бяха изминали по-малко от осем минути, откакто Брикман беше взривил първия самолет и те бяха избягали от павилиона. Тя видя Кадилак да си бърше очите — лицето му беше в сълзи.
— Хайде! — викна Стив.
Четиримата изскочиха на полето и затичаха към самолета, където беше Келсо — дванадесети номер. Ренегатът — държеше обезопасяващата плоча, която динките бяха започнали да слагат над дюзите на петте ракетни тръби — викна:
— Не е зареден.
Стив го погледна като ударен от гръм.
— Не е зареден?
— Пусковата касета е празна! Виж!
Беше вярно. Стомахът на Стив се обърна.
— По дяволите! — Той хвана Джоди и Кадилак за раменете. — Проверете следващите два! Аз ще проверя девети!
Всички касети бяха празни. Някой идиот динк беше сложил плочите — вероятно бе мислил, че така изглеждат по-добре.
— Какъв глупак съм! — Стив се удари гневно по бедрото. — И през цялото време те бяха точно под носа ни! Кристо!
— Поне имаме цяла кола с ракети — каза Кадилак.
— Да. И можеш да благодариш на Мо-Таун, че са заредени! Изпразвай джобовете си! — Стив бързо измъкна повечето гранати и резервни пълнители. Кадилак направи същото.
— Вие двамата да ни прикривате — каза Стив на Джоди и Келсо.
— Няма да можем — каза Келсо.
— Ще направите всичко възможно, по дяволите! Но може би ще трябва да тръгнем с три самолета вместо с четири…
Стив изведнъж разбра, че Клиъруотър не е с тях.
Клиъруотър ги беше оставила веднага щом разбра, че им трябва повече време да оправят онова, което не е наред. Тя не разбираше как работят летящите коне, но знаеше, че само тя има силата да задържи войниците в другия край на полето. Можеше да усети нарастващия им гняв и знаеше, че те скоро ще се окопитят. Не трябваше да им позволи да убият облачния воин и Кадилак. Иначе всичко пропадаше. Но тя имаше и друга задача: да отмъсти за Плейнфолк.
И сега Клиъруотър тичаше към средата на полето.
— Какво прави тя, по дяволите? — извика Келсо.
— Ще ни осигури известно време — отвърна Стив и хукна към количката с ракети.
— Но тя дори не е въоръжена!
— Въоръжена? — Кадилак се засмя презрително и изведнъж го изпълни чувството за приобщеност. Беше като среща с отдавна изгубен приятел. — Само гледай, подземни човеко! Ще станеш свидетел на истинската сила на Плейнфолк!
Когато първите пет летящи коня се взривиха в небето, двамата благородници предположиха, че това или е катастрофата, или инцидент, или работа на някое отмъстително божество. Но когато една експлозия в двора беше последвана от още няколко, които превърнаха работилниците в пламтящ куп развалини, и двамата разбраха, че Херън Пул е обект на целенасочена атака.
Но от кого? Преди някой да може да потърси отговор още два летящи коня се взривиха опасно близко и генералният консул полетя надолу от небето — и почти изкопа с тяло собствения си гроб. Къде беше този невидим враг? Яма-Шита, като всички майстори на желязо, се страхуваше от божествения гняв на камите, но Херън Пул не беше поразен от небесни мълнии. Това беше дело на безмилостни хора!
В този момент дойдоха първите проблясъци на отговора. Наблюдателят от втория ескортиращ самолет успя да се приземи и въпреки че всяка кост в тялото му беше счупена, по някакъв начин намери сили да промълви няколко думи.