Докладва, че е видял петима души, облечени в дрехи на роби, да се крият до останалите четири летящи коня, и това веднага бе предадено на Мин-Орота. Двамата с Яма-Шита бяха смаяни и объркани, като всички, но макар страхът да беше стегнал гърдите им, умовете им не се бяха превърнали в желе. И двамата почти в един и същ момент стигнаха до едно и също заключение. Всичко това беше бунт на робите в Херън Пул. Глупаво безразсъдство, за което щяха да платят скъпо.
И точно в този момент на полето се появи една фигура, облечена в бяло, и тръгна към тях. Никой не можеше да проумее какво се надява да постигне този нещастен роб, но появата му беше недопустим акт на обида и той трябваше веднага да се унищожи. Незабавно! Яма-Шита се изправи, посочи с лакирания си жезъл непокорния роб и изкрещя на телохранителите си да го хванат. Мин-Орота бързо последва примера му. Десетина души останаха да защитават господарите си, а другите самураи — общо около шестдесет — хукнаха към полето. Някои извадиха дългите си мечове, други измъкнаха стрели от колчаните на гърбовете си.
Яма-Шита даде втора заповед на отряда конници — те трябваше да подминат облечения в бяло роб и да отидат при четирите летящи коня.
И изведнъж се смрази от неземен вик — пронизителното виене на мютски повелител.
Келсо, който зареждаше стартовите касети, почти изпусна двете ракети, които носеше.
— Какво е това, по дяволите!
— Действай, не спирай! — извика Стив. Двамата с Кадилак вече бяха поставили две ракети в скобите под четирите машини. Но две не бяха достатъчни. Той беше говорил за използване на три, но всъщност имаха нужда от пълен комплект. Не им трябваха четири самолета, но сега, когато бягството им висеше на косъм, трябваше да разполагат с пълните им възможности.
Джоди, която беше клекнала на покрития с трева бряг да ги прикрива от нападение отзад, реши да помогне, така че прибра пистолета си в кобура и затича към количката. И изведнъж земята се разтърси и тя падна. Вдигна глава и видя, че от труса няколко от ракетите почти са се измъкнали от гнездата. Надигна се и хвана една точно преди да падне на земята.
Застанала разкрачена, с вдигнати ръце, Клиъруотър почувства силата на Талисмана да се влива в нея от небето и земята. За онези, които наблюдаваха от препълнената трибуна, тялото й изглеждаше като обвито в трептящ воал от светлина. Тя свали ръцете си пред очите, събра върховете на пръстите си и погледна към Яма-Шита през образувания триъгълник.
Последва нов неочакван трус. Струя пушек изскочи от земята пред нея, после земята се разцепи, превърна се в нащърбена пукнатина, която се понесе към трибуната. Земята се надигна, повали тичащите самураи — а миг по-късно трусът удари трибуната и тя се срина. Конните самураи, които галопираха по северния край на полето, дръпнаха юздите и се заоглеждаха объркано. Командирът им извади меча си, изправи коня си на задните крака и им извика да се прегрупират и да атакуват облечената в бяло фигура.
Клиъруотър протегна лявата си ръка към каменната стена, после бавно вдигна изпънатите си пръсти. Стената се разтърси, заизвива се като дълга сиво-кафява змия, разбудена от сън, запука и затрака, камъните полетяха във въздуха като листа, пометени от вихрушка. С дясната си ръка Клиъруотър посочи стената зад павилиона.
Хора и коне падаха, камъните летяха все по-далеч и по-бързо — и все повече, — сипеха се и от двете страни върху войниците, върху останките на трибуната и на пътя отзад, където офицерите полагаха отчаяни усилия да подредят хората си. На полето потресените самураи се изправиха, събраха цялата си смелост и опънаха лъковете, за да стрелят по жената дявол — защото вече бяха достатъчно близко, за да видят дългата й коса, развяна от вятъра като тъмни крила от двете страни на бялото й като тебешир лице.
Клиъруотър вдигна ръце на височината на рамената си и над нея засия вертикален клин.
Стрелите се отплеснаха от него. Самураите стреляха пак. И отново стрелите се отплеснаха! Клиъруотър беше защитена от някаква невидима стена! Самураите хвърлиха лъковете и хукнаха напред — размахваха мечовете си и призоваваха на помощ богинята Амерацу-Омиками.
Клиъруотър обърна длани и от устата й излезе втори смразяващ вик, по-страхотен и от първия. Самураите спряха. Земята под краката им се тресеше така, че зъбите им тракаха. Мечовете паднаха от ръцете им, сърцата им забиха по-бързо и по-бързо, главите им сякаш щяха да се пръснат. Кръвоносните съдове със слаби стени — фатално наследство на тяхната генна структура — започнаха да се пукат от безброй кръвоизливи. Вените им се пръснаха и лицата и ръцете им ставаха сиво-виолетови. Кръв рукна от очите и носовете им, причерня им и потънаха в тъмна бездънна яма.