Выбрать главу

Всички бяха мъртви още преди да паднат на земята.

Яма-Шита — богатите му дрехи бяха окървавени и разкъсани — гледаше фигурата с бяло лице да върви през труповете на загиналите му самураи. И внезапно разбра чие лице се крие зад маската.

Дългото куче — курвата на генералния консул. Кучката от улицата, която тайно беше наблюдавал гола със смесица от отвращение и възхита. Нищожеството, което така жестоко беше подиграл, го беше докарало до гибел! Беше невероятно, но доказателството бе пред очите му. Проклета да е! Проклети да са всички жени!

Той измъкна меча си, захвърли ножницата и се огледа за подкрепа. Десетина членове от рода му бяха излезли от руините; други все още се мъчеха да се освободят. Яма-Шита им извика да му дойдат на помощ, вдигна меча с две ръце и закуцука към Клиъруотър. Никой не го последва. Добре. Той щеше да им покаже какъв кураж трябва да има един истински самурай.

Клиъруотър мълчаливо го чакаше да се приближи, ръцете й все още бяха протегнати и сочеха към лицето му. Яма-Шита спря на крачка от нея и вдигна меча за смъртоносния удар. А после очите му срещнаха нейните и той видя, че светят като кристали, пронизани от слънце. Земята под него трепереше и краката му се тресяха. Мозъкът му го подканяше да удари, преди да е станало късно, но ръцете му не реагираха и той вече не можеше да отклони поглед от очите й.

Клиъруотър бавно събра палец и показалец. Онези, които наблюдаваха със спрял дъх, видяха Яма-Шита да обръща хватката си върху дръжката на меча, след това бавно да вдига ръце и да опира острието в корема си. А после вещицата с бяло лице — защото такава трябваше да е тя — изви ръце и замахна със стиснати юмруци към феодалния барон.

Яма-Шита знаеше, че силата, нахлула в ръцете му и насочила меча към тялото му, не е негова, но не можеше да й се съпротивлява. Нито можеше да се противопостави на безмълвната команда да изтегли меча от тялото си и да го забие отново. И отново! Първите два удара вцепениха ума му и замразиха езика, но болката вече бе непоносима и той изпищя, когато мечът се заби за трети път.

Онези, които не бяха имали куража да го последват, наблюдаваха ужасени как забива меча в тялото си четвърти път. И отново изпищя. Но не падна. Петият удар го превърна в жалка отрепка, пищяща и хленчеща, молеща за милост. Но бялата вещица беше непреклонна и чак когато Яма-Шита промуши тялото си за осми път, го пусна да коленичи в локва от собствената му кръв. И не помръдна, докато той не падна напред, все още стискащ дръжката на забития в тялото му меч, в краката й.

Клиъруотър протегна триумфиращо ръце към небето и земята отвърна със замиращ трясък на земна гръмотевица. Онези, които все още бяха на крака, се обърнаха и побягнаха.

Стив, който беше успял да яхне един от побягналите коне, дойде при нея. От погледа й по гърба му полазиха студени тръпки. Ако очите, както казваше Мистър Сноу, бяха прозорец на душата, тогава в пространството зад тях се криеше непознат.

— Така загиват всички врагове на Плейнфолк… — Гласът й беше тих и лишен от всякакви чувства.

Стив я вдигна на коня. Тялото й беше невероятно леко и крехко, като сух житен стрък. Тя сключи ръце около кръста му.

— Дръж се здраво — каза Стив и препусна към чакащите самолети.

Три от тях вече бяха обърнати с носове срещу вятъра. Кадилак се наведе от първия и помогна на Клиъруотър да се качи на предната седалка. Очите на мюта светеха, той явно нямаше търпение да тръгне. Стив го погледна. Да. Разбира се. Кадилак искаше винаги да е на печелившата страна.

Стив изпрати една целувка на Клиъруотър, след това удари по кабината.

— Тръгвайте! Ние сме веднага след вас! — Отстъпи, когато Кадилак запали стартовата ракета, и загледа как машината набира скорост. След шест секунди Кадилак запали две ракети вместо една и се откачи от талигата.

Келсо, който гледаше как самолетът излетя почти вертикално нагоре, попита:

— Трябваше ли да ги пуснеш заедно?

— Ти искаш ли да летиш с нея?

— Не и след онова, което видях, но…

— Не се тревожи. Тези четири самолета могат да бъдат взривени като другите. И аз все още пазя предавателя.

Келсо се засмя.

— В такъв случай по-добре да внимавам.