Мин-Орота похвали безкрайния им такт и предпазливост, но им обясни, че не са го разбрали. Той не искал да получи онова, което не можело да бъде дадено лично. Онова, което искал да предложи, било раклата и съдържанието й да се пазят грижливо, докато нещата не се решат окончателно. Предлагал това само защото хората му в резиденцията на генералния консул тази сутрин му съобщили някои много обезпокоителни новини: шогунът бил научил за деликатния товар на джонката и бил планирал да пресрещне флотилията при завръщането й под претекст да окаже почит на мъртвеца.
Това откровение накара двамата помощници да се спогледат предпазливо.
Хората на шогуна можели лесно да намерят някакво извинение и да вземат ценното за техния господар съдържание на раклата, продължи Мин-Орота. Ако бъдели изправени пред тази опасност, те винаги можели да се спасят, като кажат, че са я изхвърлили през борда — но нямало ли това да е жалко предателство на желанието на техния мъртъв господар?
Другата възможност била да превозят раклата по суша, но тогава превозвачите също можели да бъдат хванати от То-Йота. Само на него, на Мин-Орота, главния партньор в предприятието, което техният мъртъв господар бил описал като мечти на „предачите и тъкачите“, можела да се повери раклата и нейното съдържание, докато не бъде избран наследник на Яма-Шита.
Думите на Мин-Орота не оставиха у двамата никакво съмнение, че той е напълно запознат с плановете на Яма-Шита. След като се оттеглиха в ъгъла и се посъветваха шепнешком, те се върнаха и коленичиха пред Мин-Орота. Той им направи знак да седнат и да говорят. Двамата се поклониха почтително и седнаха.
Те били благодарни, каза по-старшият, за предупреждението му. Раклата можела да бъде поверена на неговите грижи, но знаел ли той за опасностите, пред които се изправя, като става неин пазител?
Мин-Орота заяви, че е готов да ги приеме. И че Яма-Шита е направил огромна жертва с начинанието си да поведе Ни-Исан в новата ера. Той, Кио Мин-Орота, споделял неговата благородна проникновеност за бъдещето и бил щастлив да рискува собствения си живот, за да помогне то да стане действителност. С това щял да докаже на мъжа, който скоро ще наметне мантията на техния мъртъв господар, че е достоен съюзник. Човек, на когото могат да се доверят най-големите и най-ужасни тайни. Подбраните от Мин-Орота думи ясно показаха, че той разбира истинския характер на начинанието: повторното улавяне на тъмната светлина.
После уговориха времето и мястото: по обяд в усамотената господарска къща в имението далеч от двореца и оживеното пристанище. Разтоварването на раклата посред бял ден нямало да привлече вниманието на стражата, а един чиновник от двореца щял да е наблизо, за да разкара досадните митнически служители.
В уговорения час една волска кола и четирима носачи тръгнаха към мястото на срещата. Доста пред нея яздеха двамата помощници и четирима други самураи. Далеч назад имаше втора кола с дванадесет войници в цивилни дрехи. Трите групи сменяха скоростта и разстоянието и за случайния наблюдател нямаха нищо общо помежду си — всъщност искаха да създадат точно такова впечатление.
Когато конните самураи изследваха района около господарската къща, за да са сигурни, че няма скрита вражеска засада, двамата им началници заповядаха колата с раклата да влезе в района. Втората кола с преоблечените войници, чиито оръжия бяха скрити под сламата, върху която лежаха, спря на пътя отвън. За всеки минувач те бяха просто група селяни, спрели да се разтъпчат.
Господарската къща — дървена сграда с керемиден покрив, датираща от средата на миналото столетие — беше необитавана и прашна. Двама от офицерите на Мин-Орота, които помощниците на Яма-Шита вече бяха срещали, ги отведоха заедно с раклата при Мин-Орота, след това се оттеглиха заедно с четиримата носачи. Носачите бяха преоблечени войници, взети от общо четиридесетимата оцелели при разгрома в Херън Пул.
Кио Мин-Орота седеше на сламена рогозка, поставена в центъра на подиум, издигнат в дъното на стаята. Той ги извика да се приближат и да махнат четирите сламени рогозки, покриващи пода пред него. Самураите махнаха рогозките и видяха скрита врата, която водеше в дълбоко мазе.
Там, обясни Мин-Орота, трябвало да се сложи раклата. След това върху вратата щяло да се сложи дюшеме и раклата щяла да остане там, докато не дойде да я извади наследникът на Яма-Шита. Но първо той искал да види безценния предмет, на който техният господар възлагал толкова големи надежди.