Беше жалко, но необходимо. Историята на Ни-Исан изобилстваше със случаи на осиротели деца на убити владетели, които бяха пораснали, бяха станали отмъстителни генерали на цели армии и бяха избили хората, имали неблагоразумието да ги пощадят.
Яма-Шита беше избил всичките си противници, но с изчезването на собствения му род щеше да се появи достоен — и вероятно по-послушен — наследник. Всички големи фамилии, включително То-Йота, имаха силни и слаби родови линии. Те бяха като дърветата; когато един силен клон, който взема по-голяма част от светлината, бъде отсечен, защото засенчва останалите, по-слабите се развиват.
Мерките, взети срещу фамилията Яма-Шита, щяха да са наказателни, но не осакатяващи. Техните търговски дейности бяха неразривно свързани с икономическото благосъстояние на Ни-Исан. Ако бъдеха принудени да платят прекалено висока цена, това щеше да стане източник на постоянно недоволство.
Трябваше да се постигне равновесие. Строгостта трябваше да бъде омекотена с великодушие. Но те повече нямаше да имат монопол върху търговията с мютите. Техните предишни съюзници Ко-Ника отсега нататък щяха да могат да строят кораби с колела и да плуват с тях по западните морета, а Се-Ико щяха да станат агенти за търговията с роби. Яма-Шита все още щяха да ги докарват на брега, но те щяха да бъдат продавани само от Се-Ико. Чрез тези две решаващи сделки, организирани от Йеясу, беше купена тяхната лоялност — а Яма-Шита щяха да платят сметката.
Корабът, развяващ флаговете на Хазе-Гава, всъщност беше част от бойната флота на шогуна. Беше докарал Йоритомо и шестимата владетели през нощта в района на Ба-сатана. Под командата на Мин-Орота от островния форт, който охраняваше достъпа до външния залив, бе даден залп. Това беше сигнал за другите пет бойни кораба от същата флотилия да влязат в пристанището. Щом те се показаха, корабът свали флаговете на Хазе-Гава и издигна истинските си флагове.
Когато войските на Мин-Орота нахлуха на доковете, на изненаданите капитани на Яма-Шита им стана ясно, че в политическото бъдеще на рода на техния мъртъв господар е настъпила промяна. С шест кораба на То-Йота, запречили единствения изход, шансът да излязат в открито море беше малък. Те имаха две възможности: да загинат в бой или да се предадат.
Започнаха преговори с представителите на То-Йота, Мин-Орота и шестимата други владетели. Капитаните научиха за обвинението в държавна измяна срещу тяхната династия. Техните кораби се конфискуваха. Ако се предадяха до следващия прилив, екипажите им щяха да бъдат пуснати на свобода. Съпротивата беше безсмислена — ако капитаните потопяха корабите си, никой нямаше да се спаси, а всички щяха да се смятат за толкова виновни, колкото и мъртвият им господар.
След час флаговете на династията Яма-Шита бяха свалени и положени почтително върху труповете на тримата капитани и техните старши офицери. Всичко беше постигнато без нито един изстрел.
Смъртта на Яма-Шита от ръката на тайнствената бяла фигура не беше очаквана от Йеясу, но ако владетелят беше останал жив, резултатът щеше да е същият. Щуките, не кротушките щяха да попаднат в мрежата, поставена с помощта на Кио Мин-Орота.
Разтревожен от собственото си отърваване на косъм, сега той беше готов да работи самоотвержено, за да си върне благоразположението на шогуна. Стигна чак дотам, че докато придружаваше Йоритомо до кораба му, отвори дума за брак между едно от петте си деца и един от многото племенници на шогуна.
Йоритомо се съгласи, че предложението заслужава да се обмисли сериозно, но напомни на Мин-Орота, че все още се очакват неговите предложения за компенсиране на госпожа Мишико за загубата на съпруга й. Прикрита заплаха, отнемаща на Мин-Орота облекчението, което може би иначе би почувствал при вида на издутите платна на напускащия пристанището флот на шогуна.
Йеясу го беше посъветвал прощалните му думи да са хладни и двусмислени, но пък политическата необходимост налагаше да има такъв брак независимо от личните му чувства. И това го натъжи. Той беше мислил Кио Мин-Орота за силен, макар и да не заслужаваше пълно доверие, но този човек беше безгръбначен и коварен. Може би един внук, който би носил във вените си кръвта на То-Йота, можеше да се окаже замесен от по-добро тесто. Докато пътуваше към палата си в Арон-гирен, Йоритомо размишляваше за интригите на Тоширо, своя най-верен пратеник. Йеясу беше този, който го бе натиснал да даде лиценз на Кио Мин-Орота за построяване на летящи коне. С разкриването на конспирацията между него и Яма-Шита шогунът беше убеден, че злобният стар хитрец накрая е направил сериозна грешка и че това може да се използва за отстраняването му от поста.