За щастие той имаше чувство за хумор. И което беше още по-добре, това означаваше, че те имат шанс.
Стив вече имаше мютска идентичност, но тя беше сменена с нова. На Джоди, Келсо и Клиъруотър дадоха износени дрехи, плочки на роби и „жълти карти“; за „Йоко Ми-Шима“ бяха осигурени документи за пътуване и пари. Документите и печатите за таксите за преминаване показваха, че са купени от куртизанката във Фири, където редовно имаше малки търгове, както и един голям в края на пролетта, след завръщането на корабите с колела.
Стив беше актив за еднократна употреба; разменна стока, която беше по-сигурна от носене на пари в брой или банкноти, които можеха да бъдат откраднати от крадци или разбойници, често нападащи непредпазливите пътници. Наистина някои предприемчиви търговци, които грижливо бяха проучили сезонните и регионални промени на трудовия пазар, бяха натрупали значителни богатства от купуване на роби и изпращането им там, където можеше да се постигне бърза печалба. Защо да се хранят роби през зимата в Ма-ина и Ново-скоша, когато земята не може да се обработва, след като можеха да работят ползотворно в по-топлия климат на Фя-джина и Каро-рина?
Когато се качиха на кораба, Сайд-Уиндър пое грижата за Стив и другите „мюти“ и ги отведе в трюма на носа, запазен за транспорт на роби. За Кадилак имаше каюта, запазена на името на Йоко Ми-Шима, и той не се срещна с другите чак докато не слязоха в Бу-фаро.
Сайд-Уиндър не се отнасяше с тях по-различно, отколкото с другите роби на борда, и поради израстъците на челото му Джоди и Келсо го взеха за истински мют. Клиъруотър, изглежда, споделяше също тяхното мнение, но Стив не беше сигурен какво всъщност мисли тя. Може би Плейнфолк имаха други, по-фини начини да разпознават себеподобните си.
С нейна помощ Стив беше измислил мютски имена и кратки истории за прикритие за Джоди и Келсо в случай, че някой от пътуващите с тях поиска да знае откъде идват. Той самият сега беше Кадилак. И защо не? Това беше справедлива размяна и най-доброто от всичко беше, че не изискваше да се измисля нищо. Малки групи мюти се качваха и слизаха, но те бяха единствените, които пътуваха по целия път до Бу-фаро. В трюма имаше много малко разговори дори когато беше претъпкан, но пък повечето мюти ставаха мрачни и затворени, когато ги превозваха по вода, така че мълчаливостта им не изглеждаше подозрителна.
Стив поддържаше ежедневен контакт с едрия „мексиканец“, но не каза на другите каква е истинската им връзка, нито каза на Сайд-Уиндър какво е научил за връзките на АМЕКСИКО с анонимната тайна организация, за която работеше мъжът с приличащото на череп лице, нито че го е разкрил като един от посредниците.
За малкото време от присъединяването си към АМЕКСИКО Стив беше научил, че оперативните работници не се запознават с подробностите на задачите на колегите си. Никой не задаваше въпроси и не отговаряше на въпроси без разрешение от Центъра за контрол на операциите в Рио Лобо. Сайд-Уиндър дори не запита как той и неговите приятели са стигнали до Ари-бани. Колкото се отнася до него, това не беше работа на Стив, както той му беше казал ясно, когато Стив се беше опитал да говори за бягството от Херън Пул. Неговата работа беше да осигури безопасното им пристигане в Бу-фаро — и оттам до равнините. Извън това не искаше да знае нищо.
Без възможност да види друго през решетката на трюма, освен небе, Стив прекара по-голямата част от пътуването седнал до Клиъруотър. Джоди и Келсо си бяха намерили някаква ниша между балите на няколко метра встрани. Това сигурно бе странно изживяване за тях. И двамата преди това открито презираха мютите. Сега обаче бяха с оцветена кожа — знака на смъртните си врагове, и поне за момента животът им зависеше от това колко успешно могат да играят тази роля.
От погледите им, докато им боядисваха кожите, беше ясно, че разбират иронията на ситуацията. Тя ги беше принудила да преразгледат собствените си вярвания и предразсъдъци. Нещо наистина трудно, след като цял живот са ти го набивали в главата — както Стив беше открил за себе си.
Съществуването на мюти с чиста кожа беше първата им голяма изненада. Фактът, че някой с уменията на Кадилак е всъщност мют, беше още по-смущаващ — а Клиъруотър съвсем ги беше сащисала. Силата, която беше отключила срещу майсторите на желязо, ги беше стреснала и беше довела до неловко мълчание между тях.