Выбрать главу

Дорина дълго време се бори със съня, със спомените. Понякога чуваше отчайващо ясно хъркането от съседните стаи. Лунната светлина все така огряваше помещението. Прозорецът беше отворен, но не беше станало много студено. Дишането на жените беше дълбоко и тежко. Всички спяха с отворени уста, с опънати назад вратове и свити ръце. Виждаше как гърдите им се повдигат и отпускат шумно, свободно, как се обтягат мускулите им, а лицата им лъщят от пот. Дорина никога не беше виждала толкова много жени, заспали като пребити от умора. Умът й беше бистър и остър както никога досега, но в същото време и малко болен, готов при всеки ужас да потъне в халюцинации. Погледа известно време жените, после затвори очи и веднага заспа, като че ли леко се потопи в едно бездънно езеро.

13.

Андроник обходи голяма част от гората, преди да се върне отново на брега на езерото. Когато стигна до дърветата, между които преди няколко часа бяха играли, тръгна по-бавно и запя. Гласът му се извиси отначало боязлив и меланхоличен, после все по-силен и по-сигурен, нежен и страстен едновременно. Пееше без думи, само от време на време произнасяше някое име на девойка. Гората го слушаше сънена, ту леко зашумяваше — разтревожена, ту пък се успокояваше. Горе над дърветата понякога се разливаше безкрайна вълна от уплашено шумолене, листата се доближаваха едно до друго и затреперваха, като че ги докосваше невидима и неуморна ръка. Гласът на Андроник се носеше много надалече, стволовете на дърветата го пречупваха и го разпиляваха върху листата.

— Аооо-хауууу!… Анааааа…

Лунната светлина проникваше през короните на дърветата и се разстилаше по тревата. От нея навсякъде изникваха неестествени цветя със слаб и влажен блясък. Андроник гледаше внимателно къде стъпва, сякаш се боеше да не ги смачка. В такива моменти гласът му се губеше в земята и само тихи неразбираеми звуци се носеха из гората. Дори листата се обръщаха след него, толкова вълнуващо беше преминаването му край тях и толкова топъл гласът му, когато започваше да пее. Понякога невидими птици се събуждаха в гнездата си, чуваше се приглушено чуруликане и кратки боязливи крясъци. Андроник спираше усмихнат, повдигаше глава и им се заканваше с ръка.

— Няма ли да мирясате, красавици?!

Чуруликането рязко замираше в неясния шум на високите клони. Случваше се някоя голяма нощна пеперуда да излети, за да не я събори полъхът на вятъра, а после лениво да се настани върху кората на дървото и да събере крилата си. Очите на Андроник я проследяваха, проблясвайки в мрака като два запалени въглена. После се усмихваше, пронизан от незнайна радост, и тръгваше с песен по-нататък.

Пред едно старо превито дърво Андроник внимателно спря и го разгледа от долу до горе, като че искаше да разбере дали има промяна в ствола, и клоните му. Съблече сакото си, метна го на тревата и започна пъргаво и ловко да се катери. Когато стигна до последното разклонение, Андроник разтвори листата с ръце и се опита да погледне над гората. Ала все още не беше се качил на върха, все още не можеше да обходи с очи всички дървета. Отдръпна глава и се закатери по най-високите клони. Крехките вейки потрепваха под тежестта му, но не изпращяваха. Изглежда, че се държеше повече с ръце, без да отпуска цялото си тяло върху клоните. Като че плуваше между листата и тялото му беше леко като на птица. Когато вдигна глава, небето го обгърна цял. Едно студено, бяло, окъпано в лунна светлина небе.

— Нима съм сам! — каза Андроник и се провикна.

Гласът му се понесе далече над гората и той чу как заглъхва като ехо. Никой не му отговори. Само една голяма птица излетя с разперени крила и леко изпърха над дърветата.

— Ууу! — извика още веднъж Андроник.

Все същата невероятна тишина в гората. Все същото ясно и мъртво небе над него. Замислен, Андроник започна да слиза. Спускаше се с лекота от клон на клон, като на игра, без да се колебае, без да гледа къде стъпва. Бързо скочи долу, отърси листата от главата си, облече си сакото и тръгна обратно, но по друга пътека. Когато мина през полянката, потърси за миг с очи някакъв храст и щом го откри, почти се затича към него. Просна се на тревата, сложи ухо на земята и се заслуша.