Выбрать главу

Тогава много ясно почувства, че преди няколко минути е присъствала на излизането на Дорина от стаята. Без съмнение е отишла при Андроник, в другата стая. Тази мисъл внезапно я развълнува и събуди в нея чувство на унизителен свян, ужас, ревност и любопитство. Забрави, че Андроник не спи сам. Едва когато се изправи и седна в леглото, за да разгледа още веднъж спящите тела и да разбере дали не се лъже, си спомни за Стере и другите. Разбира се, всички спят на едно място. Тогава Дорина сигурно… Спомняше си обаче ясно, без да може да определи точно кога се е случило това, че Дорина се беше събудила, когато другите още дълбоко спяха, и беше излязла от стаята крадешком, за да се срещне навън, на двора, вероятно с Андроник…

Вслуша се за миг да чуе някакъв шум, шепот. Долавяше само приглушеното дишане на жените и звучно хъркане от другата стая. Много развълнувана, Лиза изведнъж взе решение. Стана от леглото, като внимаваше да не докосне свитото на кравай тяло на Рири, и бързо отиде до прозореца. Наведе се силно надолу. Удари я мирисът на прясно откъснати листа, на отчупено дърво. Небето беше все още синьо, но избледняваше по краищата на небосклона. Вляво се виждаше езерото, обвито в лека мъгла. Лиза постоя малко, като се вслушваше, после се върна в стаята и се отправи към вратата. Беше полуотворена… Би могъл да влезе всеки… Някакъв стон. Потрепери, но бързо разбра, че се е уплашила напразно. Госпожа Соломон беше изстенала насън. Спеше, покрита с палтото си. Лиза я погледна бегло, с неприязън. От съседната стая се чуваше по-често и по-смешно хъркането на мъжете. Дали Андроник е там?…

Върна се в леглото разколебана и развълнувана. „В косите ми някога руси…“ Припевът нелепо звучеше в ума й, но не можеше да го прогони: „Аз детство не съм изживял…“ Отново образът на капитана, на Стамате. Целувките в гората. Стана й срамно, почувства отвращение от себе си, от всички и от всичко, което се случи: „Аз детство не съм изживял…“ В ума й прииждаха без какъвто и да е смисъл сцени и приказки от трапезата във Фиербинц, в градината. Стере, който си сваля сакото и бавно отива да го закачи на клона на една вишна. Соломон, който пита с вдигната ръка: „Кой иска да пие още едно кафе?…“ И после изведнъж, без всякаква връзка, гласът на Андроник: „Ако до една минута не се успокоите…“ Думите му, казани по-рано: „Развълнуван съм по друга причина, но ако ви я кажа, ще ми се подигравате…“ Тогава й се прииска да хване ръката му и да му прошепне: „Кълна ти се…“ Подробностите се подреждаха много точно в паметта й. Колко хладно прие той пламенното й възклицание. Сега я беше срам и в същото време яд на Андроник, изпитваше ожесточен яд към всичко, което направи той, към цялата му дръзка хубост. Дорина не се върна. Отишла е с него, разбира се. Обясни си всичко, което се е случило: през нощта те двамата са се срещнали на двора, след като другите са заспали, после са отишли сами в гората. В гората, през нощта. Любил се е с Дорина. Обхвана я необяснима ярост, желание да вдигне скандал. Разтрепери се цялата. Приближи се до госпожа Соломон, като дишаше учестено, и я разтърси. Жената се противеше, стенеше. Лиза се върна при Рири и я събуди рязко, като й издърпа юргана. После отново отиде при госпожа Соломон.

— Ставай, мисля, че нещо се е случило с Дорина! — прошепна тя.

Госпожа Соломон се събуди трудно. Непрекъснато триеше очи.

— Не зная къде е отишла Дорина — повтори по-силно Лиза, като съвсем доближи лицето си до нейното.

Рири също не проумяваше нищо от това, което чуваше. Спеше й се, повдигаше й се, усещаше тъпа болка в темето. Притисна с ръце слепоочията си и се опита да разбере къде се намира. Видя до себе си госпожица Замфиреску. Изведнъж я обхвана страх, безсмислен страх, че девойката до нея чува всичко, което се говори, че отдавна е будна и разбира всичко, но се преструва на заспала.

— По-тихо, да не ни чуят — прошепна Рири на Лиза.

— Ти по-добре се обличай, да не се е случило нещо — каза Лиза и потърси обувките си.

— Но защо, скъпа? — учуди се госпожа Соломон.

Събуди се и госпожа Замфиреску. Вдигна глава и се опита да пооправи косите си, паднали върху очите.

— Какво се е случило? — попита тя учудено.

— Мисля, че на Дорина й е прилошало — каза отегчено Лиза — и е излязла от стаята. Искам да видя какво става с нея…

Рири се обличаше мълчаливо и дишаше дълбоко, за да се събуди. Струваше й се, че се приготвя, за да се намеси решително в странен и опасен случай. Струваше й се, че животът на Дорина зависи от нейната воля и смелост. Дожаля й за клетата Дорина и тя й стана отведнъж безкрайно скъпа…