Кога ли ще намеря покой, човеко, Господи, друже мой?“
„Чабу написала приказка и Майтреи днес ми я превежда със смях на терасата. Може да се преразкаже по следния начин: един цар имал син на име Фул. Веднъж принцът навлязъл с коня си в голяма гора. Изведнъж всичко, което било в гората, се превърнало в цветя, само принцът и конят му си останали същите. Като се върнал в палата, синът разказал на баща си случката, но царят не му повярвал и го обвинил в лъжа. След това извикал царския пандит и му заповядал да чете на принца проповеди и притчи за лъжата. И понеже принцът все не искал да признае вината си, царят събрал цялата си войска и навлязъл в гората. Всички те веднага се превърнали в цветя. Изминал един ден. Тогава дошъл Фул, царският син, като носел книгите, в които се съдържали проповеди и притчи за лъжата. Взел книгите и започнал да пуска страниците им по вятъра. Както разпилявал страниците, така постепенно започнали да оживяват царските войници и самият цар…“
„Забелязвам някои отблъскващи черти в характера на инженера. Много е самодоволен; поставя се невероятно високо над останалите. Тази нощ на терасата дискретно ме помоли да му разкажа подробности за парижките кокотки. Иска да замине след няколко месеца за Франция, за да полекува кръвното си налягане. От време на време заради кръвното пред очите му започвали да плават «мушици».“
„Братовчедът на инженера — Манту — пристигна от Делхи, където е бил учител в гимназията, за да заеме поста лектор в Държавното търговско училище. Изглежда на около трийсет години, нисък и слаб е и живее в една съседна стая. Много бързо се сприятелихме. Призна, че е дошъл да се ожени; той самият не желае, но господин Сен желае. Предчувства нещо лошо и се бои.
Добро момче е. Когато говори английски, затваря очи. Смее се много.“
„Сватбената церемония на Манту, която започна преди четири дни, завърши снощи. Пиршества имаше и в дома на младоженката (черничка, обикновена, но много симпатична), и в дома на инженера. Забелязах поведението на Сен на тази сватба; той всъщност бе уредил всичко и ми се оплака, че Манту «предлага» твърде много неща и бърза. Манту го уважавал толкова много, че би му принесъл в дар и девствеността на младоженката — както гласи обичаят в някои части на Индия, ученикът може да подари първата брачна нощ на своя гуру (Манту все ми говори, че инженерът не му е само братовчед, но и гуру).
Ходих навсякъде и видях всички подробности, като бях винаги начело, облечен в индийска копринена дреха (трябва да призная, че ми стои много добре; освен това искреното ми спонтанно държане и опитите ми да говоря постоянно на бенгалски ми създадоха широка популярност). Признавам, че индийското «общество» ме очарова, че индийските ми приятели нямат цена. Понякога се влюбвам странно — в божествения смисъл на думата (като в Индия), — като смятам всяка жена за «майка». Никога не съм изпитвал по-всеотдайна, по-чиста и по-успокояваща синовна обич от обичта ми към госпожа Сен, а тази жена, както е обичаят тук, всеки я нарича «мама». Зърна ли на улицата сари като на госпожа Сен, изпитвам същото вълнение, дори когато не виждам лицето на жената. Усещам, че съм «син», че никъде другаде няма да намеря по-безкористна, по-чиста и по-възвишена майчина любов, отколкото в Индия.
Харесваше ми да си представям как се женя за Майтреи. Не мога да лъжа: щастлив бях. Мечтаех за нея през цялото сватбено тържество на Манту, виждах я своя годеница, любовница. Никога обаче не загубвах ясния си разсъдък. (Забележка: исках с други думи да се убедя, че не е толкова хубава; откривах, че ханшът й е прекалено широк за твърде тънкия й кръст, и намирах всевъзможни физически несъвършенства с надеждата, че по този начин ще я отдалеча от себе си.
Както често се случва обаче, точно тези несъвършенства ме накараха да я чувствам по-близка.)
Не зная дали всички намеци, които ми правят приятелите на дома, са просто шеги, или имат сигурен източник със сериозна информация за сватбата ми — инженера. Като бяхме веднъж на масата, подразбрах, че и госпожа Сен би желала същото нещо. Не мога да кажа, че зад всичко това се крие заговор (забележка: въпреки че дълго време ми се струваше така), защото за тях сватбата е щастие и дълг, защото ме обичат много, и искрено, и най-после — защото Майтреи е толкова известна в бенгалския елит, че много лесно би могла да си намери по-добър съпруг от мен.