Мислех си какво би станало с мен, ако се оженя за Майтреи. Възможно ли е да си загубя дотолкова ума, че да приема това, след като попадна в клопката? Няма съмнение, че от всички момичета, които съм познавал, тя бе най-талантливото и най-загадъчното, но аз чисто и просто не можех да се оженя. Какво ще стане със свободата ми? Представих си, че съм станал съпруг на Майтреи; щях да съм много щастлив. Какво обаче щеше да стане с моите пътешествия по широкия свят и с книгите, които купувам в един град, за да ги продам в следващия?
Междувременно обаче изпитвах такова щастие, а и видях толкова неща. Онази нощ — prima nox — щеше да се състои в потъналата в цветя стая; на балкона пееха девойки, а Майтреи прочете своя поема — «написана специално за тази церемония».“
„Едно наблюдение, което повтарях до насита в последните дни: всеки път, като усетя, че се говори за евентуалната ми сватба с Майтреи, или като предположа това — внезапно ме пронизва едно силно вълнение. Основата е сексуална: прекалена нервност, продължително въздържание, полова възбуда, вътрешно безпокойство и страх от съдбата. Страхувам се все повече, но опасната ситуация ме увлича и не смея да обясня, да кажа недвусмислено, че няма да се оженя. Дори не мога да избягам. Глупаво би било да бягам. Аз съм един непоправим моралист, макар моят демон да ме тегли към обратната посока.“ (Забележка: дневникът е почти винаги лош психолог, както ще потвърди тази история. Затова сега правя извлечения, за да разбера още веднъж колко глупаво се оставях да бъда носен от въображението си.)
„Манту признал днес на жените това, което му бях казал аз — че нямам намерение да се женя и няма да се оженя никога. Сега Майтреи е гневна и презрителна; вече не идва на уроци, не ме търси, когато се връщам от работа, за да си поприказваме. Госпожа Сен вече не се отнася към мен със същата топлота.
Чувствах се смутен от тая промяна, въпреки че я желаех и се страхувах от предишната користна любов.
Тази вечер Майтреи се смя безмерно, като слушаше шегите на Кхока. (Забележка: един младеж, беден роднина на инженера, приютен в Бхаванипур във връзка със сватбата на Манту, който спеше в коридора.) Аз пишех в моята стая. Имах един досаден пристъп на ревност, от който ме е срам.“ (Забележка: всъщност не бях твърде влюбен тогава. Все пак ревнувах от всеки, който разсмиваше Майтреи.)
„Майтреи ми беше безразлична, докато усещах, че цялото семейство ме гледа с топлота; плашех се, когато подозирах брачната примка. Но щом като решението ми да не се женя стана известно, и Майтреи изцяло се промени към мене — тя ми стана скъпа.“ (Забележка: не е вярно, страдах мъничко от ревност, от самота, от орисията си.)
„Много неща се промениха: храня се само с инженера и с Манту, жените се хранят след нас. Без Майтреи няма никаква радост на нашата трапеза. Много бих искал да замина на инспекция из Южна Бенгалия, а при завръщането си да измисля нещо и да се преместя другаде. Историята продължава прекалено дълго.“
„Мрачно е от два дни и вали. Днес — истински порой. Като излязох на верандата, видях улиците залети. Срещнах Майтреи, облечена разкошно(вишнево кадифе с черна коприна), да гледа и тя. (Знаех, че е писала поеми за дъжда — може би същия ден, горе, в стаята си.) Говорихме малко и хладно. Гледаше ме равнодушно, разсеяно. Можех ли изобщо да си представя, че в нея се крие толкова женски нюх и може интуитивно да избере точно изискваната от новата ситуация тактика?
Чувствам се чужд в тази къща, където вкусих най-искрената, истинската индийска топлота. Изведнъж всичко замръзна около мене и непосредствеността ми се изпари. На трапезата съм мрачен и мълчалив, в стаята си се чувствам почти болен. Вярно е, от време на време имам изблици на паническа радост, танцувам и си тананикам (нещо, което ми се случва толкова рядко).“
„От вчера отношенията ни с Майтреи и семейството отново си възвърнаха старата изключителна топлота. Може би защото обясних на инженера — когато се връщахме с колата от кантората — недискретността на Манту, който не е разбрал съвсем добре моите схващания за брака. (Забележка: струва ми се, че студенината, която дневникът ми приписва на заглъхването на плановете за женитбата с Майтреи, се дължеше всъщност на недоразумение: Манту казал, че аз не давам пет пари за брака, и тъй като за индийците няма по-свещено задължение от това, естествено, че са реагирали, може би неволно.)