Обърна глава. Наблизо, направо на тревата, бяха седнали Владимир, братът на Рири, и двамата гости. Стори й се, че нещо се е променило в поведението на Владимир. Говореше сякаш другояче, по-тържествено, по-отговорно. Известно време го наблюдаваше, без да може да разбере причината. После изведнъж зърна цигарата, която момчето внимателно държеше между пръстите си. Синкавият дим се издигаше в топлия въздух на градината като самотна, трептяща ивица и бързо се изгубваше в светлината.
— Какво ти е, глава ли те боли?
Стере се беше приближил тихо до нея и взе ръката й в своята.
— Нищо ми няма — усмихна се Лиза.
— Хайде, хайде, аз като че ли не се досещам — възкликна Стере. — Чу онзи романс и затова. Все същата си остана ти: сантиментална!
Стамате вдигна очи и силно се изчерви. Стере му отправи един признателен приятелски поглед.
— Не би ли желал да ни изпееш и нещо по-весело, господин инженер? — попита той, като се приближи до групичката, дърпайки Лиза за ръка.
Стамате понечи да стане, но Стере натисна с ръка рамото му.
— Не се притеснявай, моля те, нали сме си свои…
— Мислех, че може би госпожата… — измънка Стамате.
— Тя си остана каквато си беше: сантиментална и романтична — усмихна се Стере. — Затова те питах няма ли да ни изпееш нещо по-весело…
Стамате отново се опита да стане. Чувстваше се неудобно да седи така на тревата, със свити до лактите колене, и да гледа от долу на горе. Опитваше се да се усмихне и с пресилената си усмивка да скрие, че е объркан и няма желание да отговори.
— Стой си, драги, не се притеснявай — каза Стере и отново натисна с ръка рамото му. — Или пък пееш по-добре прав?…
— В градината едва ли може да се пее — каза Лиза. — Няма подходяща обстановка…
Владимир ядосано хвърли цигарата си през оградата. Стере беше прекъснал разговора им точно когато той се бе разгорещил, когато смущението, обхванало го по време на обяда, беше отминало.
— Може ли някой да пее в тази горещина! — възкликна той иронично. — По-добре се разполагайте и вие на тревата. Ще си поприказваме, докато се свечери… Господин капитанът знае безброй интересни неща. Тъкмо казваше, че е чел наскоро една книга…
— О, оставете!… — смути се капитанът.
— Виждам аз, че си цял учен, няма шега — подкани го Стере с възхищение.
— Знаеш ли, Лиза, става дума за съществуването на Исус! — въодушеви се Владимир.
Лиза се престори на учудена и заинтригувана.
— Може ли някой някога да знае нещо сигурно за Исус? — каза Стере равнодушно.
— Има документи — осмели се да се обади капитан Мануила.
— А нима тези документи не са създадени пак от поповете? — попита иронично Стере. — Аз пак ще повторя това, дето съм го казвал толкова пъти: религията е добра за селяните, за хората от низините, които без нея ще станат анархисти… Сигурно ще кажеш и друго — че Исус е бил идеал за нравственост, за самоотверженост и така нататък. Идеал да, не възразявам, дори обратното, смятам, че ние би трябвало да го имаме за пример…
— За какво разговаряте така разпалено? — внезапно попита Дорина, която се беше приближила до групата.
Капитанът се изправи учтиво, последван от Стамате. Стере не успя да се намеси.
— Говорехме за Исус — отговори Лиза. — Господин капитанът чел наскоро някаква книга и точно искаше да ни каже…
— Да не е „Син человечески“ от Емил Лудвиг? — попита Дорина.
— За кой Лудвиг става дума? — намеси се Стере. — Да не е онзи, дето описа живота на Наполеон? Лизенце, и ние имаме тази книга…
Капитан Мануила се обърна към Дорина и й отговори така, че да не го чуят останалите:
— Не, госпожице, ставаше дума за една по-малко известна книга, която всъщност не е и така нова. Излезе преди около десетина години. Казва се „Le mystère de Jésus“29 от П. И. Кушу.
— Ще ми я дадеш ли да я прочета и аз? — помоли Владимир.
— С удоволствие, господин Съвяну — отговори любезно капитанът.
Лиза беше започнала да гледа на него с повече симпатия. Не изглеждаше никак прост. Пък и беше дал възможност на Стере да се прояви. Това, което той каза за Исус, й се струваше доста интересно, въпреки че би трябвало да си подбира по-грижливо изразите. Би могъл да каже нещо и за християнската мистика, за катедралите…