Госпожа Соломон се увлече в разговора и Владимир използва случая да се върне отново на двора. Всички се бяха събрали под вишната. Капитан Мануила сега изглеждаше много по-непринуден, много по-приветлив. Разговаряше с Дорина и Лиза. Рири и Стере стояха по-настрана със Стамате.
— Кажете ми и на мене за какво разговаряте — започна Владимир, като се мъчеше да скрие яда си.
Още щом се приближи до тях, почувства, че са го забравили, че всички тези хора са разговаряли, без да се съобразяват с неговите идеи, с интелигентните забележки, които беше направил, докато седеше на тревата с двамата гости. Чувстваше гордостта си наранена. В края на краищата той беше насочил разговора към по-сериозни неща, той се беше пожертвал да прави компания на съвсем непознати хора. И се бе осмелил да го отклони от баналните теми към по-значителни проблеми и към книгите. Ако не беше той, капитанът не би събрал кураж да говори за такива сериозни неща…
— Изказахме куп еретични мисли, млади човече — понечи да отговори капитан Мануила.
Владимир му беше признателен за това и когато се приближи до него, му се усмихна.
Дорина обаче го прекъсна.
— Искам да ми отговориш за какво си мислиш обикновено, когато гледаш в празно пространство — каза тя, подхващайки отново прекъснатия разговор.
— Аз никога не зная за какво си мисля, когато зарея поглед нанякъде — отговори Лиза.
Сега и тя се въодушеви. Разговорът я интересуваше.
— Обикновено си толкова уморен, че не си спомняш нищо — намеси се Владимир.
— А на теб случва ли ти се изведнъж да ти се стори, че вече някога си преживял същите неща? — попита живо Дорина. — Например, че всичко, което става сега тук, в градината, се е случило вече точно по същия начин, със същите хора, че си казал същите думи?!…
Изглежда, че въпросът я интересуваше твърде много, защото дори не остави капитана да отговори, а заприбавя множество подробности и обяснения.
— … Знаеш ли, понякога, когато ми се случи да почувствам, че вече съм преживяла точно същите неща, ме обхваща ужас…
В този миг й се стори, че ще й се случи същото и сега. Не, не беше възможно. „Капитан Мануила не съм срещала никога“ — каза си тя, за да се успокои. И все пак почувства леко замайване.
— Ако съжалявам, че не се записах да следвам и философия — каза Владимир, — то е именно заради тези проблеми на душата. При нас, в Историческия факултет, нищо интересно не се разисква…
Господин Соломон беше излязъл на верандата.
— Кой иска чай, кои иска кафе и кой иска грамофонни плочи? — попита той весело.
Стамате се засмя. Стори му се много на място това прекъсване. Стере все му приказваше за петнистия тиф в Яш по време на войната и той не можеше да слуша разговора на групата до тях. Чуваше от време на време много ясно всичко, което казваше Лиза. С каква радост би й отговорил. Толкова неща може да й разкаже, да обсъди с нея. И дори с Рири, която изглежда много свястно момиче…
— Решавайте бързо! — чу се отново гласът на господин Соломон.
— Бихме могли да потанцуваме — прошепна Рири.
Всички се отправиха към верандата. Стамате остана малко назад.
— … Имаш силно аналитичен ум — чу той гласа на Лиза.
3.
Когато колите потеглиха от Фиербинц, вече се свечеряваше. Горещината съвсем беше изчезнала. Хоризонтът започваше да се разширява.
— Ще бъде великолепна вечер — каза Дорина, обърнала лице към капитан Мануила.
— Жалко, че шосето не е асфалтирано… — ядосваше се Владимир:
Тяхната кола наистина се придвижваше трудно. Не беше валяло отдавна и на места имаше цяла педя прах.
— Щом свием към гората, пътят ще се оправи — каза шофьорът.
Лиза се облегна назад върху седалката на колата и жадно вдиша полския въздух. Колко хубаво, че Стере остана назад, в другата кола, която щеше да пристигне половин час по-късно…
— Коя е тази звезда? — протегна ръка да покаже Дорина.
— Вечерницата! — възкликна Владимир. — Нима не знаеш поне толкова астрономия?
Капитан Мануила се усмихна и каза вежливо, без да се обръща:
— Госпожицата вероятно никога не е била влюбена… Вечерницата се разпознава и без астрономия…
— Така е — потвърди Лиза. — И Еминеску е писал… Дорина веднага се опита да си припомни стиховете от „Хиперион“30, но успя да възстанови в ума си само няколко строфи.