— Преди малко не изглеждаше така ядосан — припомни му госпожа Соломон и се усмихна. — Какво ти стана?…
Господин Соломон се изчерви и стисна ръката й.
— Скъпа, не е време за шеги — каза той, като ускори още повече крачка. — Трябва да уредим някак това, нали?… Та нали сме си все свои тук и трябва всички да помогнем…
В този момент госпожа Соломон леко го побутна с лакът, за да го накара да спре. Откъм гората, право срещу тях, идваше семейство Замфиреску. Госпожица Замфиреску ги позна първа и забърза да ги посрещне.
— Колко се радвам, че и вие сте тук! — извика тя.
След нея вървеше уморена госпожа Замфиреску заедно с двамата мъже — съпруга и девера й.
— И вие ли ще спите тук тази нощ? — попита зарадвана госпожата.
Беше вече сигурна, че ще се играе покер. Благоразумно беше дошла с две тестета карти, крито още в Букурещ скри в жабката на колата.
— Цяла тайфа сме — каза госпожа Соломон с известна гордост и посочи с ръка останалите, които бавно крачеха по полето. — Тук е и един наш приятел, летец, много забавен…
И като потвърждение Андроник пристигна пръв заедно с Владимир, Стамате и Рири. Дорина беше останала последна, с Лиза и капитан Мануила. Тя сякаш нарочно странеше от Андроник и избягваше да среща погледа му. Впрочем младежът се чувстваше добре и разговаряше еднакво въодушевено с всички. Не търсеше приятелството на никого от групата. Беше избързал напред с Владимир, Рири и Стамате, защото и те имаха младежка крачка. Ако не бяха така тактични Владимир и Рири, които подозираха защо се уединиха пред тях съпрузите Соломон, Андроник отдавна щеше да ги настигне.
— … И госпожица Замфиреску — завърши представянето госпожа Соломон с усмивка.
Погледна поласкана към Андроник. Не всеки би могъл да представи летец, елегантен и аристократичен спортсмен.
— Ето една истинска компания! — възкликна господин Замфиреску, забелязал и другите, които приближаваха.
Помисли си, че би могъл да каже нещо остроумно във връзка с манастира. Манастир или курорт?! — например. Или по-добре нещо само за мъже: колко жалко, че манастирът не е женски…
— Дорина, какво правиш тук? — попита госпожица Замфиреску и я прегърна.
— Позволи ми да ти представя…
Капитан Мануила и Стамате се поклониха възпитано и любезно. Госпожа Замфиреску ги огледа преценяващо. Започваше да разбира. Искат да омъжат Дорина, искат да смаят онзи… Стамате, разбира се, на него са хвърлили око. Изглежда доста мекушав, бързо ще го прилъжат.
— Идваме от гората — обясни госпожица Замфиреску. — Ах, ако знаете каква прелест е!…
Почти притвори очи прехласната.
— И ние отиваме там — каза Лиза донякъде разочарована, че Замфирескуви са били преди тях в гората.
Струваше й се, че те са им откраднали нещо, което си е тяхно, че гората сега ще бъде по-малко хубава, видяна след други. Дразнеха я възклицанията и обясненията на госпожица Замфиреску и се опита да я прекъсне.
— Трябва да побързаме, деца — каза Лиза, като се обърна към Владимир и останалите. — Докато изгрее луната, ще вървим слепешком в мрака…
— Вървете по големия път в средата на гората — веднага ги посъветва госпожица Замфиреску. — Иначе ще се заблудите…
— Да, да — каза Лиза и тръгна. — Ще се видим по-късно в манастира…
Вървеше със съпрузите Соломон и Стамате. Капитанът, Дорина и Стере останаха по-назад. Андроник и останалите крачеха с лекота и си приказваха.
— Знаете ли, че ме хваща страх — каза Рири и се засмя. — Да не вземете да ме плашите.
— Аз не обещавам нищо — отговори Андроник, преструвайки се на сериозен. — Че то гората няма никакъв чар, ако в нея няма какво да те изплаши…
Дорина чу последните му думи и замечтано се усмихна. Пристъпваше с поглед, забит в земята.
— Тук е за приятеля ти — каза Стере на капитана. — Да ти изпее една песен нощем, в гората…
— Да, би било хубаво — съгласи се капитан Мануила, — но мисля, че е трудно за един гражданин — добави той.
— Бихме могли да поиграем на стражари и апаши — чу Дорина отново гласа на Андроник. — Ако не ме изберете мене за командир на стражарите, няма да хванете никого цялата нощ…
Рири се засмя. Дорина се усмихна все така насила. Започваше да я дразни това, че Рири, Андроник и Владимир непрекъснато вървят заедно.